Ами аз прочерох всичките постове до сега ии попадам за първи път в ситуация, в която не мога да кажа нищо. Ей така, седя, мълча, опитвам се да кажа нещо смислено, но не ми се отдава. Мноо е трудно, щом на мен, представям си на теб какво ти е. И все пак да ти кажа, че след всяка буря изгрява слънце, след всеки скандал идва щастие. Може и да е краткотрайно, но тряя да го ценим. А пък в крайна сметка, то ще продължава да го има, докато съумеем да го запазим и да го ценим.
Ето нещо, редактирано от мен:
Всякаш беше вчера, когато видях за последно лицето ти.
Ти ми каза, че ме обичаш и че се гордееш с мен,
но аз отново не направих нищо, и си отидох.
Само ако знаеше, че ми бе адски трудно да го направя,
само ако знаеше, колко ми беше болно.
Искам сега да премахна болката.
Искам да ти благодаря, за това,
че беше винаги до мен, дори и тогава,
когато не заслужавах.
Искам да ми простиш всички мой грешки.
Исках да направя нещо,
с което да се променя, да бъда щастлива.
А сега съм сам/а, искам да чуя пак гласа ти.
Може ли да се обадя, да чуя как ми казваш,
че ме обичаш и че си всично за мен.
И ето обаждам се, но вече няма никой.
Съжалявам, че се държах така с теб.
За всичко, което не успях да направя.
Така наранявах себе си, като наранявах теб.
Всеки ден се чувствам пречупена,
но няма да си го призная, ще бъда силна.
Понякога просто ми идва да се скрия,
защото ти си този, който ми липсва ужасно.
И ще ми бъде трудно да кажа сбогом,
когато дойде и това време.
Ще ми кажеш ли къде сгреших?
Ще ми помогнеш ли да разбера?
Не гледаш ли на мен така, както
ме гледаше преди, с твойте очи?
Гордееш ли се с мен и с това,
което съм аз за теб?
Но сега аз няма какво повече да сторя.
Просто искам още един шанс.
Да видя пак очите ти,
да видя как се връщаш пак при мен,
да видя как се връща щастието при нас.