Ако родителите ми се разделят (на което не бих се радвала, но като го сравня със сегашното положение, мисля, че е по-добрия вариант ) аз бих останала с майка си, защото с нея се разбираме, приятелките ми постоянно се оплакват от майките си, а аз все им отвръщам "Моята не прави така, ние с нея много се разбираме", като казвам "разбираме" нямам предвид, че й споделям неща свързани с момчетата и отношенията ми към някой специално, по принцип не говоря за тези неща с никой от двамата. Друга причина, че бих останала с нея е, че не ми отказва нищо, е аз и не искам кой знае какво де, гледам да се съобразявам с реалността и да не желая нещо, което не мога да получа, също и ако не е съгласна с мен ми го казва най-спокойно и с разговори стигаме до решение на проблема, което устройва и двете ни. Не бих останала с баща ми, защото според мен той е човека, който ако положи малко усилия, брака им няма да се разпадне, но никога няма да го направи.