Просто е непоносимо. Осъзнах че съм влюбен, а нищо няма да излезе. Нейни приятелки са ми казвали какво тя мисли за мене - че съм страхотен като човек, но съм грозен. Чувствам се все едно няма смисъл да живея. Ако и кажа всичко направо, искрено, тя ще ме отхвърли, понеже ми е ясна - колкото и да казват момичетата, че искат да им го кажат направо, ще съм учуден ако дори една с чиста съвест каже , че не желае само недостъпните момчета, тези, които не може да има, както казва моята възлюбена. Малък съм, да , на 14, но знам какво е да си ИСТИНСКИ влюбен. Познававм я много добре - от близо две - три години... И ДОРИ ХОРАТА ДА МИ КАЗВАТ, ЧЕ ЩОМ СЪМ ТОЛКОВА СИГУРЕН, ЧЕ НИЩО НЯМА ДА СТАНЕ, ТРЯБВА ДА Я, цитирам "ЗАЕБЪ", АЗ НЕ УМЕЯ ДА СЕ ПРЕДАВАМ И ТЪРСЯ ЕДНА МАЛКА НАДЕЖДА, КОЯТО ДА МЕ СПАСИ. Казват и че съм отчаян - след толкова разочарования клкото моите е нормално. казват че не е само тя? ЗА МЕН Е ЕДИНСТВЕНА.

моля ви, споделете ми някакъв опит, кажете ми честно - с основание ли съм убеден, че тя не ме дори забелязва?