Рева, рева, докато не заприличам на зомби и почвам да се хиля на собствената си простотия... Два пъти в живота си съм била в безизходица и това бяха все случаи, в които нямаше как нещата да се оправят, защото хората, заради които ми беше меко казано тъжно, вече не бяха на този свят Плачеш, страдаш, поглеждаш някоя стара снимка, на която си щастлив и си казваш:"Горе главата, живота продължава"... а той наистина продължава.