Oh, poznato mi e.
Мъжете понякога сме големи дръвници.

Понякога не вярваме на Истинската Любов, когато е далече,
заместваме я с някоя, която за нас не е истинска, но за другото момиче е..
И когато осъзнаем грешката си, не си я признаваме.
Излъгали любимата си, че сме и били верни, излъгали другата, че я обичаме истински,
опитвайки се да излъжем себе си, че не сме допуснали ужасна грешка..

В моя случай съдбата ме перна много лошо през краката,
(претърпях злополука) и за капак- една вечер те двете ми идват на гости (запознали се в мое отсъствие) Нищо не казаха, само ме гледаха. разплаках се, и през сълзи си признах, че макар да съм допуснал ужасна грешка и че съжалявам, обичам само едната от тях- тази, която
другата наричаше "бившата", но за мене беше, е и ще си остане Вечната.
Те си тръгнаха и останах сам, с разбито тяло, разбито сърце и разбита душа.

И това ме накара да осъзная какво съм имал и съм заложил така лекомислено на картата на късмета.
И ме накара да осъзная, че предпочитам да живея без жена до себе си, отколкото с някоя, която се опитвам да обичам, а нощем сънувам
друга-Истинската.
Осъзнах го и се научих да намирам красотата в простите неща, в листата на дърветата и песните на птиците,
да намирам доброто във всеки един човек и най-вече- да бъда Искрен.
Със другите и най-вече със себе си.
Тялото ми се оправи, но една празнота в душата си остана..
и нито музиката, нито приятелите, нито нищо не успя да я запълни...
и дори си мислех че така заслужавам, щом съм предал Любовта.
Но Тя ми прости. Върна се при мен, и този път можех да я погледна в очите без да се разплача и без да се чувствам предател. Казах и че тя е единствената жена, която съм обичал истински и че друга няма нито да намеря, нито да търся. И този път Тя не мълчеше , а каза
"Обичам те!"
....и сякаш се родих отново.....

Надявам се другата да ми прости , но още повече се надявам да си намери някой , дето да е по-мъж от мен и да я обича истински- така както тя заслужава. Можехме да бъдем добри приятели, а сега
избягваме да се виждаме. сигурно съм разбил сърцето и, и не мога да го поправя. Дано някой друг да успее.

Защо ви разказвам това, защото ситуацията е подобна.
И често се случва, и то заради нас най-вече.
Но помнете- човешко е да се греши, Божествено е да се прощава.
Понякога е по- лесно да простиш на друг, отколкото на себе си.
Но ако не си простл на себе си, няма как и другите да простят на теб.
с две думи-
не го търси(дали ще го забравиш или не си е твоя работа), прости му, прости на себе си и затвори тази страница от живота си. Почни на чисто.
Намери си някой друг , дето да е искрен с теб, като ти казва, че те обича и направи така, че да те помни, когато не си до него, за да не влезеш на свой ред в ролята "бившата", а да си останеш завинаги 'Вечна'