Не знам и аз как точно да опиша това,което чувствам.Объркана съм.Изморена съм от всичко и всички.Заедно съм с единственото момче,което съм обичала някога(но по стечение на обстоятелствата учиме в различни държави).Чуваме се всеки ден,но..нз,липсва ми прегръдката му,най-хубавото гуш,което винаги може да ме успокои..
Много съм самотна тук.Просто това не е моето вкъщи,но за съжаление няма връщане назад..Понякога всичко ми е безразлично..вече и аз не знам към какво се стремя..имаме планове с моя човек,но съм изморена..изморена да чакам,да градя въздушни кули(въпреки,че действаме по плана)..изморена съм да казвам обичам те по телефона..изморих се само да уча и да работя..изморих се да се прибирам сама вскъщи..изморих се да гледам само напред,а не тук и сега..и аз нз какво искам..моля ви,кажете ми как да си стъпя на краката,да вдигна глава отново..да бъда същото усмихнато,весело,чудато,от ачено дете/момиче,което бях допреди време...това ли значи да си възрастен и самостоятелен?ако да,то не искам..