Наистина много съжалявам, и знам, че каквото и да кажа едва ли ще мога да ти помогна много. Първо трябва да бъдеш честен с майка си, да я подготвиш, защото после би го понесла много по-зле. Ако бъдем реалисти, съвета който ти дадоха по-нагоре, да забравиш болестта си, е един вид повърхностен и не възможен. Просто се забавлявай, гледай на света от добрата страна, опитай се да изживееш тези години пълноценно, но в никакъв случай с мисълта, че са ти последни. Ако приятелите ти не знаят за болестта ти трябва да им кажеш, защото може би ще се чудят какво ти става изведнъж, ако примерно станеш по-раздразнителен, при положение, че не те разбират. Така че, ако не знаят, кажи им за да разберат. А от цялата тази история всички в този форум трябва да си вземат нещо като забележка, да мислят, преди да вършат неща, като секс с непознати, или хора, които познават от скоро, а дори и с половинките си и да използват предпазни средства.