Боже Ех, какво да ти кажа Знам, че решението да споделиш проблема си тук е продиктувано от желанието или по-скоро необходимостта от не съчувствие, не съжаление, а чисто и просто едно приятелско рамо, духовна подкрепа... И ако наистина това е желанието ти-сам виждаш, че всички ние сме твои приятели. Готови сме да те изслушаме и да ти помогнем, разбира се, доколкото това е в нашите възможности. Мнозина биха започнали да те упрекват, че си бил безотговорен и т.н., но всъщност не това е начина. И нито един от нас не го направи, а вярвам дори и не го е помислял Така че, на мен не ми остава нищо друго, освен да се присъединя към съветите на другите и да ти пожелая да извървиш остатъка от земния си път, па макар и тези няколко години, които са ти определили, за което искрено се надявам да са сгрешили ,така, сякаш си напълно здрав и пълноценен човек. И още един съвет от мен, ако ми позволиш-сподели за проблема с майка си. Не мислиш ли, че 2 години са вече прекалено дълъг период, за да криеш болестта от нея. Та тя ти е майка-кой, ако не тя ще те разбере най-правилно Наистина, сподели с нея. Успех ти пожелавам. Не се отчайвай!!!