Напоследък вземам все повече и повече да осъзнавам, че в стремежа си да си намеря свястно гадже, аз гледам да има качествата на прост и обикновен ПРИЯТЕЛ... на човек, който искам само да ми бъде приятел.
Като опозная едно момче и просто нещо ме спира да бъда с него, защото за мен едно приятелство е много по-важно от каквото и да било друго. До сега след абсолютно всички мои връзки, аз не поддържам каквито и да били отношения с бившите гаджета.
Може би ме е страх от това, да не загубя дадена личност като човек от моя живот. Вие как мислите?
А и напоследъкк не мога да си представя да давам част от времето си на човек(в случая гадже) и след време всичко като свърши да съжалявам, че не съм прекарала времето си с някоя от моите приятелки, без които не мога да живея(ЧЕСТНО)!
Или може би много се впрягам, и не бива да мисля как би ми завършила една връзка, а трябва да й се на слаждавам. -Да, но какво печеля от всичко това?