В темата няма да казвам дали е има или не, просто се влюбих от пръв поглед днес в автобуса по път за вкъщи

Е, историята е следната... на 17 съм и съм момче. Имам приятелка и сме година и 1/2 заедно.... но напоследък много се карахме и незнам дали е за това или не но някак си леко ми омръзна и сякаш се отдръпнахме един от друг и 2мата... тя се държи студено и.. незнам как точно да го кажа, а и 2мата сме много заедно и нямаме време да сме заедно с две думи сякаш сме се забравели И ми е много гадно за това, но днес докато се прибирах от даскало с автобуса за вкъщи, на една спирка се качи една група с момичета (3-4 мисял че бяха) една от които случайно но и спонтатнно.. ни се съвпаднаха погледите сякаш се залепиха (мм тя беше прекрасна сякаш изваяна лично от господ толкова красива [-o< толкова чисти линии и такава красива коса немога да е опиша но просто лигите ми текноха) и заради тва така и не отлепих очи от нея забравих се, забравих че е гледам в очите... но и тя не спираше. По едно време (макар, че всичко се разви за около 20-30 секунди) тя си намери място да седне което беше с един ред пред мойто и тогава вече дойдох обратно на земята си отместих погледа в страни смутен от ситуацията и мисля че дори се изчервих но усещах как тя ме гледа със периферията ми... неможех да спра да мисля за нея... красотата и наистина беше неустоима... имаше прекрасни и многооооооо ама наистна много пленителни очи .... после нещо се заговори с приятелките си и така успях да се върна обратно в "нормална" позиция (щот от смута който претърпях се бях извъртял на някви невъзможни градоси в страни уж че гледам през прозореца).
И така минаха около 10тина минути и спирката ми дойде... исках да остана вечно там и да е гледам [-o< Но неможех да направя нищо нямаше как да се запозная с нея... нямаше как да направя нищо И докато слизах аз продължавах да е гледам... минах покрай нея (а в същото време приятелките и се приместиха на последните седалки и е викнаха), тя ме гледаше и беше безмълвна сякаш... гледаше ме с красивите си очи и сякаш изтръпнах целия... приятелките е повикаха отново... а тя след секунда две отговори "Ей сега идвам чакайте малко..." и ми се усмихна лекичко тогава пак се смутих и избързах да слезна... и слезнах от автобуса... но доакто минавах отстрани на него гледах през прозореца за да е видя за поселдно тя беше там... и тя пак ме гледаше но след малко приятелките е заговориха и се обърна настрани и тогава ме лъхна едно такова чувсто идише ми да ревна чак натъжих се, знаех че няма никога повече може би да е видя

Единственото което знам е каде учи (Даскалото е огромно обаче...) и в колко часа в този ден си фаща автобуса (което е около 20% сигорно)

С две думи: За момент тя завладя и съкруши сърцето ми

Бих дал всичко да е видя отново... неповторима беше невероятна Незнам какво да правя... Всъшност докато писах тва за малко да ревна баси (момче съм) до ся не ми се е случвало да стигам до такова нещо заради момиче което съм срешнал на улицата едва ли не Обаче... съм страшно влюбен Въпрос към вас нямам.. просто исках да споделя това прежевяване защото нямам всъшност с кой да го споделя, приятели... нямам много а и не ги интерисува такива неща.... а ако го кажа на приятелката си ще ме одере жив

Просто съм влюбен