.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 9 от общо 9

Hybrid View

  1. #1
    Незнам как да го опиша
    Guest

    незнам и каде да го постна

    ми значи понякога ми се случва нещо странно незнам дали е блост или е на психическа основна никаква идея
    та понякога всеедно не сам аз исе гледам острани и някакво мн странно нз как да го опиша всеедно аз сам на 50% в тялото ми и другите 50% са на някои друг и в мозъка ми некфо мн странно нз как да го опиша точно

  2. #2
    Guest
    ми ако си момиче...

  3. #3
    Ami neznam sigurno si psixi4no bolen ili ne6to po-zle

  4. #4
    Guest
    da ne si izvunzemno haha tva mi se e slu4valo samo v sani6atta da s egledam otstrani i da se vijdam sebe si ama ppuk naqvee

  5. #5
    Guest
    Ми отиди при личния си лекар. Той ще знае какво да прави.

  6. #6
    Голям фен
    Регистриран на
    Aug 2006
    Мнения
    863
    Това за което казваш е много ценно качество. Хубаво е да можеш да се виждаш отстрани и доста хора не успяват да го постигнат. Всичко ти е наред, просто си по-зряла психически личност.

  7. #7
    Guest
    милсля че човека които написа последния коментар ме разбра
    не си гледам тялото острани(за коментарите преди последния)

  8. #8
    Фен
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    Sofia
    Мнения
    141
    ama v ogledaloto li se gledash

  9. #9
    Голям фен Аватара на BlueDevil
    Регистриран на
    Apr 2007
    Град
    Велико Търново
    Мнения
    527
    Офф, май на никой от вас не му се е случвало, защото никой не можа да го разбере. Не се вижда отстрани в буквалния смисъл, просто си чува гласа все едно говори някой друг и тялото си го усеща все едно го движи друг.. Ама и аз как го обясних.. С тия обяснения ще ме разбере само човек, на който му се е случвало.
    До автора:
    Спокойно, няма страшно поне според мен. Те тука за всичко пращат на лекар, а понякога няма нужда. Не виждам какво ще направи лекаря. При мен става така като ми падне много кръвното, ям един шоколад и се оправям. Също така ако не съм спала цяла нощ, на другия ден съм същата, не ми се спи, но не съм на себе си. Тогава единственото решение е да легна да се наспя. И от нищото ми е ставало така, пак от нищото се оправям. На майка ми й става така когато е сред много хора, а на една позната на майката - само като излезе навън, даже и да няма хора. Аз и познатата ми сме като тях. Така че е по-скоро нещо наследствено, но нищо страшно. Гадничко е, но аз след около година такива изживявания се понаучих да не им обръщам внимание. Само си измърморвам, че ми е "шеметно" и чакам да се оправя
    Така че не се шашкай, няма страшно

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си