Ходих с едно момче 2 години без 8 дни. Скъсахме уж по взаимно съгласие, но след като тръгнах с друг, той ми съобщи, че още ме обича. Мисля за този човек, но рядко и само се питам: "Как ли е? Какво ли прави"... Тъпо ми е, защото от тогава минаха повече от 2 години, а той още не ме е забравил и не си е намерил нова приятелка. След това ходих с едно друго момче година и 7 месеца. Скъсахме, защото той ме смяташе за даденост, не ми даваше това, от което имах нужда и си мислеше, че аз винаги ще бъда неговата спасителна жилетка. Мисля си често за него, чуваме се, виждаме се. Никога не съм съжалявала за каквото и да било... Особено за това, че скъсахме, защото сега съм с човек, на който наистина държа и който наистина ми дава онова, което никой друг не успя...