Хора, моля ви, помогнете Вчера се разделих с приятеля си, въпреки че тази раздяла беше факт от много време, но просто продължавахме да се заблуждаваме и накрая трябваше да си кажем нещата такива, каквито са Искам и се опитвам всячески да забравя този човек, но мислейки за него непрекъснато, се самонаранявам Спомням си всички готини мигове, които сме прекарали заедно,... В момента ми а адски трудно дори да дишам...Не знам какво да правя, цяла нощ плаках, не ми се живее Знам, че всички сме преминавали през тези ситуации не един и два пъти, знам, че ви е писнало от такива сълзливи истории, но имах нужда да споделя с някой...А на всичко отгоре той се прави на интересен и слага на места, за които знае, че няма как да не забележа, "неща", които направо ме карат да полудявам. Не знам, вероятно мисли, че по този начин ще ме накара да се върна при него. Убедена съм, че и той страда, дори повече от мен... Жалко ...Защо трябва да нараним един човек, за да разберем, че наистина го обичаме Защо И докато бяхме заедно, не осъзнавах цялата тази любов, едва сега разбрах всичко, но е късно Вече го загубих Боже, не вярвам И двамата се нараняваме по този начин, но аз съм на принципа, че щом така се е случило, значи така е най-добре Не знам как ще преживея това, ...за пореден път!Е, вярно, че сега съм и прекалено афектирана-все пак всичко свърши само преди един ден...но вече ми липсва ужасно много