Цитирай Първоначално написано от Силвияя
Искам някой, който да си го гушкам, когато ми е тъжно, но също така и когато ми е весело.
Искам някой, който да си милвам, да си целувам, да си галя.
Искам някой, който ще си мисли за мен така, както и аз за него.
Искам някой, с който да споделям и съпреживявам проблемите си.
Искам някой, с който да се наслаждаваме един на друг, да ни е хубаво заедно, да се отдадем един на друг.
Искам някой, който, въпреки всичко и мен, да ме харесва такава каквато съм.
Искам някой, който да ме желае, да се радва на всеки един момент, прекаран с мен.
Искам някой, който да ме уважава..
Не говоря за любов, ...или обич ...
Имам нужда от мъжка ласка/закрила/близост.. и т.н.
Толкова момчета искат да са с мен, а мен ме е страх да се разкрия пред някой така, както на бившия.. страх ме е някой да не се подиграе и да ме унизи така, както бившия.. нямам сили да продължа напред, отчаянието ми е толкова голямо.. а самосъжалението за глупостта ми с бившия не ми дава мира.
Защо е нужно хората да се нараняват един друг, дои много често и нарочно. Защо.... ! От къде да търсим сили да се преборим със всичко случващо ни се........
Вс тва с червеното го имам..и мила,точно това е Любовта!Глупачка си ,ако мислиш че ще получиш тва без любовта да я има като движеща сила в отношенията!
Хората се нараняват,понеже самите те са били наранявани и понеже искат да наранят!Понеже са зли и понеже не са се научили да страдат!А страданието е част от живота!И всяко щастие е с прекалено висока цена!!!!!!
Сили черпи от себе си..черпи ги от слънцето което грее навън,от усмивката на майка ти,от любимата ти песен ..от вс.Наслаждавай се на живота и си кажи-да имам една възможност,нека не я пропилявам!Не се предавай и както обичам да казвам - все някога пак ще изгрее слънце!