Знам, че тази тема звучи малко не на място тук, като се има предвид, че човек си взима своите собствени решения за такива неща.
И все пак искам да попитам...
Въпросът ми не засяга баналния кръг от проблеми, наречен най-общо "любов срещу гордост" и " любов и борба" (винаги ми е смешно, като някой каже "бори се за него/нея", все си представям Човек 1, който бие крошета на въздуха и подскача неориентирано след Човек 2...но аз се отплеснах...)
Това ще е малко дълго. Без нападки на такава основа обаче - на който не му е интересно, нека не чете.
Значи, имаше един мой приятел, към когото аз много скоро след запознанството ни почнах да изпитвам някакви Тралала Възвишени Чувства (нетипично за мен, по принцип съм студенокръвна), който имаше зверски (буквално) сериозна приятелка, когато се запознахме. С тази разлика, че тя учеше в друг град и единственият им контакт беше по мобилния, смс-и, чатове и други такива глупости...
Та, много бързо се сближихме, общи интереси, общи разбирания, схващахме си чувството за хумор, такива неща...аз до ушните си миди хлътнах по него, но така и не си позволих да му го покажа. Не си позволих, но сигурно си е личало, поне така предполагам. Мина известно време, аз го поканих на рождения си ден, защото го чувствах, не знам, близък...извън това, че много си падах по него ...след този мой рожден ден още повече ни зачестиха контактите, почнахме да си пишем смс-и, да се виждаме, както и да си говорим с Двусмислени Намеци и Действия, които аз обаче няма да цитирам, защото тук все пак се намира и по някоя заблудена детска аудитория...Разбира се, всичко на шега - не се е стигало до физически актове, въпреки че такива възможности имаше. Аз все си имах едно такова притеснение от факта, че той е много влюбен (според общи познати) в своята приятелка, струваше ми се неморално да казвам каквото и да е "сериозно" по темата.
Не ми се и наложи
След известно време дойде зимната ваканция на университета, в който учи приятелката му. Тя се върна в нашия град --- като следствие - аз все едно спрях да съществувам. Няма приятелство, това-онова - няма ме. След дълъг период на всекидневно общуване - пълна тишина. Аз му пиша по Skype, той даже не благоволи да ми отговори. И точка-не се опитах да разбера защо, просто доста силно се обидих и дотам. Болно ми стана, а и досадно...
След три месеца случайно се сблъсках с него. Той се държеше, все едно нищо не се е случило. Реших, че може аз нещо да съм разтълкувала погрешно поведението му и аз почнах да се държа "както преди". Питах го за неговото внезапно изчезване. Той ми отговори, че не разбира за какво говоря и измести темата. Обеща, че ще ми се обади на другия ден. Минаха седем такива (дни, де) - познайте дали ми се обади
От това негово поведение се вбесих (не знам доколко - с право) и му написах някои неща чрез любимия на нашето поколение Интернет - от рода, че не искам повече да имам общо с него, че не обичам да си играят с достойнството ми и така нататък.
Оттогава не съм го чувала. Знам само, че няколко дни след моето послание той и приятелката му са се разделили (не вярвам да има каквато и да било връзка между двете неща, разбира се).
Какво е лошото ли...
Минаха 5 месеца и на мен още ми се обръща нещо отвътре, като видя общите ни снимки с него, като чуя общи любими песни...доста съм заета, а пак не ми излиза от главата...
Въпросите ми са два.
1. Знам, че не го познавате и т.н., но - някакви предположения защо може да се държи така? Аз лично не мога да си обясня.
2. При такива неизяснени обстоятелства бихте ли си позволили да се извините за казаните думи, ако човекът е имал някаква поне малко основателна причина? Абсолютно неочаквано за мен - не е нито редово надуто плейбойче, нито несериозен тип...
Аз съм на 19, той - на 21.