С мъка го прочетох, щот не ми се чете обикновено на латинеца... но тва е последния пост дет е толкова дълъг, написан на латинеца, дето чета.

П.Т. Потърси го, ако мислиш, че той наистина те заслужава. ОПитай се да изживееш тоя спомен още веднъж, но не за последен път. Ако пък е толкова трудно да се виждате, просто го остави. Всеки има такива спомени, но те са мигове от вечността. Животът продължава с пълна пара напред и не чакай никой и нищо. Това което направим, това остава, другото тепърва предстои