Имах си приятел дълго време. Много го обичах и продължавам да изпитвам все така силни чувства към него. Като всяка нормална двойка и ние се карахме – но само за глупости, нищо сериозно. Проблема беше, че го правихме твърде често. Месец преди да се разделим, аз виждах как лека полека го губя, но все така ставаше, че все единия се заяждаше с другия – като малки деца. Лека полека чувствата му охладняха. И след известен период от време той пожела да се разделим. Молех го, умолявах го, че ще се оправим, че просто сме в труден период, но той не намираше смисъл... Разберете ме този човек е всичко за мен! Не си мислете, че съм някаква 14/15 годишна тинейджърка която казва така, на всяка една малко по сериозна връзка. Не е така. Той наистина е всичко за мен. Без него живота ми просто е сив. Аз просто съществувам, не като преди – преди живеех и всеки ден за мен беше дар от Бога ... Дадох му време да помисли и вчера поговорихме отново. Помолих го да ни даде шанс. А той ми отговори: ‘разбери ме имам чувства към теб, но ме е страх да не се получи както тогава..сега ми липсваш,но не зная като се съберем дали няма отново да започнеш да ми ставаш безразлична... и двамата ни заболя много след раздялата, не искам да причинявам тази болка нито на теб нито на мен, отново... вярвай ми не зная какво да правя..’ Моля ви дайте ми съвет какво да правя. Понеже наистина го обичам безкрайно много и не искам да го загубя...