Ангелът мой...

[Child_In_Time]

По алея от слънчеви лъчи,
моят ангел бял върви,
с крила бели нагоре към слънцето отлита,
но с прекършени крила високо не се полита.

Пада ангелът на цветна дъга,
на цветна дъга от слънчеви цветя,
камбани от детски смях зазвъняват,
малки слънца от детски усмивки заблестяват.

Ангелът мой горчиви сълзи пролива,
и падат сълзите на земята като порой,
пороят греховете на хората измива,
но заедно с греховете умира и ангела мой.

И знам светът по хубав става,
след всяка негова сълза,
и заспива ангелът своя вечен сън,
и излизат децата под дъжда там, на вън.

И знам за да стане по светъл света,
много сълзи ангелът трябва да пролее,
трябва да закриля света със своите бели крила,
но за това ангелът мой трябва своята песен да спре да пее...

Поредната ми простотия...

[Child_In_Time]

Бих искала мнения (ако може да сте честни най добре)

[HopeLesss]

Хм... идеята не е лоша, но трябва сериозно да поработиш върху римата и ритъма, защото откровено казано, почти никъде не ги срещнах.