Здравейте на всички.
Снощи излизах с едно момче. Бяхме в един парк на една пейка. Говорехме си за нещата от живота. Показах му, че имам нещо в главата, показах му, че мога да съм сериозна. Развивах му някакви теореми за живота. Задавах му най-различни въпроси. Той ми каза, че до сега не е виждал или срещал момиче като мен. Каза ми, че съм била някаква специална и също така каза, че съм някво малко философтче.
Ама после малко се поразлигавих и почнах да говоря без да мисля. След тва му казах да ме извини ако съм казала нещо просташко, а той каза, че няма проблеми и да говоря каквото ми е в главата. Общо взето цяла вечер го занимавах с най-различни неща.
Той уж каза, че ще ми отдели само 40 мин, защото после щял да ходи да гледа мача, но стана така, че се онесохме в дъра-бъра и той после каза добре, че не съм отишъл да гледам мача, ии абе некви такиа. Закачаше се с мен, гушна ме на няколко пъти. Прекарах си страшно добре, от много време не бях излизала с момче. И цяла нощ не съм мигнала, за да си мисля за него
Единственото, което ме спря да го целуна, беще това, че съм си казала, че аз повече на 1ва среща няма да целувам нито ще оставя да бъда целуната, защото деа знам, все пак не бързам за никъде, време имам колкот щеш, макар, че сега си на 16, утре си на 30.. абее.. по-добре късно, отколкото никога.
Таааааааа, сега ми идва проблема. Мноооого го харесах това момче, прекарах си добре нали, надявам се и на него да му е било добре. Днес като се събудих реших да не го търся, точно днес, а ей така да му дам време да осмисли нещата. Пък и си мисля да почакам евентуално той да ме потърси. А ако не го направи.. е, здраве да е. Или пък ще си помисля дали да не му се обадя аз. Ох, ебати проблема майна дет имам.
ааа, стискайте ми палци да ме е харесал,
аа върпеки всичко няма да влагам никви по такива надежди за него! Все пак трябва да бъдем предпазливи.!