Ти си тръгна без думи, затваряйки вратата
точно когато те помолих за малко повече.
Страха те отдалечи от гнездото, без обяснения
оставяйки едно наранено сърце,
оставяйки ме назад.


И сега умирам от любов ако те няма,
умирам и не мога да чакам
да се върнеш отново тук,
заедно с мен и твоите целувки.
Умирам от любов ако те няма,
умирам и не мога да чакам
нуждая се от теб, тук до мен
без твоята любов не мога да продължа.

Между книгите ти намерих едно писмо,
само сбити изречения, безмислени фрази.
Казваш, че причината била липсата на въздух,
като винаги съм те оставяла да си свободен, без условия.

И сега умирам от любов ако те няма,
умирам и не мога да чакам
да се върнеш отново тук,
заедно с мен и твоите целувки.
Умирам от любов ако те няма,
умирам и не мога да чакам
нуждая се от теб, тук до мен
без твоята любов не мога да продължа.

Кажи ми, че не е истина, че ще се събуждам,
близо до твоята кожа, както преди.
Защото умирам от любов ако те няма,
умирам и не мога да чакам да се върнеш отново тук,
заедно с мен и твоите целувки.

Умирам от любов ако те няма,
умирам и не мога да чакам
нуждая се от теб, тук до мен
без твоята любов не мога да продължа.