Всичко почна от едно момче .Обичах го ужасно много(обичам го и сега).
Ходихме 1 година 3 месеца.На него му имах най-много доверие и за него съм способна на всичко.Той не спираше да повтаря ,че аз съм едничката му радост в живота и че обича само мен, а моята грешка беше че му повярвах .След това научих че ходи със още едно момиче, но не исках да повярвам и неповярвах.След това обаче ги видях двамата толкова щастлив изглеждаше ,че не ми даваше сърце да отида при него за да видя какво става .На другия ден му казах че съм го видяла и поисках обяснение а той ми каза "просто сме приятели" .След това реших да му дам още един шанс аз знаех че ходят двамата но не мъ казах.Със всеки изминал ден любовта ми към него растеше ,а той сякаш беше от камък.Един ден го попитах "Знам всичко за теб и приятелката ми.Коя обичаш повече?" а той ми отговори "И двете ми обичам еднакво силно" Казах му или аз или тя а той "Не ме карай да избирам една от двете ви" и се засмя . На другия ден ми каза че избрал мен ,а след една седмица пак ги видях двамата . Дадох му втори шанс за 3 месеца той непогледна друга ,но ме болеше ужасно много от това което той ми причини и все още ме боли обичам го ужасно много , но той не го разбра .Постояно си мислеше че си играя със него (а мисля че беше обратното).Когато си спомня за моментът когато разбрах за него и нея умирам бавно но сигурно, дъхът ми спира и искам да умра повече от всякога и неискам повече да се връщам.
След него няма друг , страх ме е да се влюбя или да се влюбя и да не нараня някой ,по начинът който нараниха и мен зашото вече знам какво е чувстово.Страх ме е да погледна мъж вече , нямам сили за нищо искам да умра и никой да не чуе нищо за мен вече .
той беше любовта на живота ми, а сега той не е до мен липсва ни ужасно много а аз му позволих да си отиде Ще се наплача , и сигурно ще ми мине но болката и раната която направи той в мен никога няма да се заличът.
Правилно ли постъпих като го изоставих? Да се вирна ли при него липсва ми ужасно? Дайте ми съвет моля ви! какво да правя?