
Първоначално написано от
Whisskas
Била съм в депресия(не сдух,а истинска депресия) само веднъж.
И пушех трева постоянно.
Беше ми толкова тежко,толкова мъчно и криво,толкова сиво...И тревата беше единственото хубаво нещо в този ад...
После се оправих,с много мъки,но самият проблем,който предизвика депресията не се реши.И си остана...Някъде заровен.И тогава започнах да пуша постоянно.Едва ли не от страх,че ако не го правя ще се задържа в тъжаната ми сива реалност прекалено много.И пак ще плача.
Хах
Чуствам се добре...И когато пуша някак си наистина всичко е по-красиво...И този нерешен,заровен проблем...Просто си спомням за него и си казвам,че всичко ще се оправи.
За себе си мога да ти кажа,че две приятелки и тревата ме измъкнаха от тази дупка...Наглед безизходна.
Не знам дали е неизбежно да стане така...Но при мен помогна.Ужасно,ужасно много.