Летният дворец, Пекин, Китай



Летният дворец и парк, намиращ се на 15 километра северозападно от Пекин, се смята за най-запазения кралски парк в Китай. Другото му по-известно име е Ихеюан (което означава градина на здраве и хармония) илюстрира още веднъж обединението между човека и природата.
Несъмнено Летният дворец и прилежащите му градини представят най-доброто от древната китайска архитектура. Отличават се два грандиозни елемента на градините Ихеюан: езерото Кунминг и Хълма на Дълголетието. Хълмът на Дълголетието получил името си по случай рождения ден на майката на император Кинлонг. Може би най-интересната гледка в Летния дворец представляват трите изкуствени островчета в езерото Кунминг. Китайска легенда разказва, че някъде далеч от човешкия поглед се намират три острова, населени с безсмъртни хора. Щастливецът, който открие тези острови, ще узнае тайната на безсмъртието.

Летният дворец е известен още под името Забраненият Град, тъй като императорите идвали тук да си починат от обществения живот и политиката и не искали да бъдат обезпокоявани.

Градините на Сужоу, Сужоу, Китай



Град Сужоу е още известен като “град на градините” и задължително трябва да се посети от всеки, който желае да се доближи до китайската философия и да опознае по-добре живота на китайците и техните традиции. Историята на градините на Сужоу ни отвежда 2 500 години назад във времето, когато най-ранната градина на Пиджянг, принадлежаща към източната династия на Джин била построена. Оттогава Сужоу се е превърнал в родния дом на 200 частни градини, от които 70 са запазени и могат да се видят днес.

Говори се, че най-добрият начин да се разбере Китай е първо да се разберат градините на Сужоу. Те перфектно отразяват китайската идеология и чувство на естетика, но най-вече те наблягат на идеята за връщане назад към природата. Но защо са възникнали и има ли някаква цел, лежаща в основата на тяхното строителство. Отговорът е положителен и ние още веднъж ставаме свидетели на човешкия стремеж към красота и хармония: градините на Сужоу били построени в резултат на желанието на човека да избяга от преходното всекидневие и да потърси контакт с вечната природа.

Великата китайска стена





Най-дългата стена в света лъкатуши през Северен Китай, пресича планини и пустини. Простира се от Гансу на запад до източното крайбрежие. Китайците я наричат Чанчън, "Великата стена от десет хиляди".

Основната стена е дълга около 3640 км, като има 2860 км разклонения и удължения.

Днес много участъци представляват руини. Най-запазената част е разположена на север от столицата Пекин.



Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато, в по-голямата си част, през ІІІ век пр.н.е. върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".

Стената започва да се строи още през VІІ век пр.н.е., в епохата на пролети и есени и на воюващите царства. През следващите 2 300 години повече от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5 000 км.

Началото се поставя през VІІ в. пр.н.е. от владетелят на царство Чу - Чън, като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости.

Великата китайска стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата - над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства. Голяма част от стената, около 1 000 км., е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.

Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре. Тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки, за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи зидове, издигнати върху планински била.

Великата китайска стена има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.

Днес общата дължина на всички участъци е около 6 700 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове.

Приблизително е изчислено е, че общо са използвани 180 млн. кубически метра пръст и 60 млн. куб.м. други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена, с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще обиколи цялата Земя над един път. Снимките от сателит показват, че сега участъци, с обща дължина около 1 000 км, са разрушени изцяло или са погребани под земята.

Третата армия от глинени войници



В края на 2002 г. китайски археолози откриха трета гробница, която съдържа над 100 фигури на войници в естествен ръст от печена глина. По своята численост това е третата армия от глинени войници, намерена в страната.

Находката датира от епохата на династията Хан (206 г. пр.н.е.). Гробницата, която вероятно съдържа тленните останки на цар, е дълга 9,7 м и широка 1,9 м и се намира в източната провинция Шандун.

Най-многочислена и най-прочута сред китайските армии от глинени фигури е тази на първия китайски император Циншъхуан (259 г. - 210 г. пр.н.е). Тя е съставена от над 1000 войници и се намира в Северен Китай. Като туристическа атракция се посещава от над 1 милион души годишно.

Втората по значимост армия с керамични войници се намира в град Сянян, провинция Шанси.

Четирикрилата птица

Странна археологическа находка бе разкрита в края на октомври 2004 г. в Китай. Вкаменелост на необичаен представител от древния свят на пернатите намериха местни палеонтолози. Освен стандартните две крила птицата имала криловидни израстъци и на краката. Както предположили учените, тези образувания най-вероятно били предназначени да подобряват аеродинамичните свойства на древните пернати.

След направен радиовъглероден анализ било установено, че четирикрилите същества са обитавали земята преди 124-145 милиона години и са принадлежали към най-примитивната група, наричана от учените enantiornithines. Находката е потвърждение на спорната теория, че птиците са преминали през стадия на четирикрилите същества, преди в процеса на еволюцията опашката им да приеме съвременната аеродинамична форма, която им помага при полет. Някои пернати и днес използват всичките си крайници, когато летят, създавайки своеобразно въздушно съпротивление.

Палеонтолозите оприличават птицата на летящ динозавър с размер на катерица и с дълги пера по краката.