Имам нужда от помощ.Минала година тръгнах с едно момче.Ние бяхме заедно.Когато ходих на басейна,разходите из града.Наще не знаеха.Не им казавах.Затова не идваше у нас.Е..Когато няма никой идваше.Та след започването на тази година.Всичко се промени.Събирахме компании до късно.Целувахме се..Нали знаете.Подаръци,истината или риска и тем подобни.Много са.Та и почнах да изпитвам чуства към едно момче,което ми е приятел.От туй нагоре от блока на баба също ми допада едно момче.Омотахсе и понякое време исках да остана сама.Реших да скъсам с момчето което ходих,но нямах смелостта,но ,,приятелката" ми ми помогна.Скарахме се от чиста нейна завест и тя ме наклевети пред наща така да се каже сбирщина и те не ми говориха.Скъсах с момчето което хоих.Не след дълго сбирщината се сдобриха с мен и има няма две седмици тръгнах с момчето което изпитвах чуства по-различни от приятелство.По минали ден видях бившето си гадже с друга.Побеснях.Имах чуството,че още ходим.Отидох при него и му зашлевих шамар.Той много добре схвана причината.Вчера сегашното ми гадже скъса с мен.Не знам какво да парвя.Не съм ку*..Просто съм ратроена от бившето си,по бившето си гадже и от почти непознато момче.Не мога да преживея радялата с Д(по-бившето гадже).Имам чуството,че няма смисъл живота ми без него.С А(бившето ми гадже).Не е същото.Да харесвами,но не мога да гледам как Д.Прехръща друга.Моля Ви се да ми помогнете какво да направя.Чуствам се ужасно.Не мога да кажа на майка си.Тя не ме разбира.Когато се разревах,защото едно момче каза,че няма да тънцува с мен,а аз го харесвах тя само ми каза,че няма смисъл.Майка ми не ме разбира.Моля Ви помогнете ми.Какво да парвя.Пиша глупости в тетрадките.Нищо не написах на контролното мо химия-бях заеда да се чудя какво парви Д.Сама съм.Не съм свикнала.По цели нощи плача.Кажете ми.Може ли една раздяла да е толкова болезнена?