Здравейте...до сега никога не се бях пробвала да изразя чувствата си чрез стих...незнам дали това което ще прочетете ще ви допадне и хареса ,но на мен горе-доло ми хареса как стана...

Дъхът ти искам да е въздухът в моя свят.Ръцете да са вятъра,който гали моите коси,но знам аз живея в пълен ад...кадето нямаш място ти.Бях дете,бях малко и невинно същество,което обичаше всичко и не познаваше лъжата и гневът.И един ден аз те заобичах...и тогава разбрах ...колко лош е бил светът.Но нищо нямаше значение тогава...нищо освен нас и любовта ,която с всеки миг изгрява.И там нещо ме тормозеше сякаш птица живее в мен.Затворник без слънце в своя ден.И така минаваха си дните...с кръв обляни и мъчения.И така отмина първата любов...без да се усетиш завлече я течението...