И сега косата е от сняг,
очите вече са облаци орляк.
И сега пръстите са от памук,
кожата се свлича и остава тук.
И сега самотата е най-страшна.
душата от ужас е вече прашна.
И сега отива си от мен любовта,
заминава и с нея радоста.
И сега задушавам се аз без теб умирам,
впивам се в теб, ни след миг мечтите разбивам.
Моля да ми кажете мнението си!
Винаги си казвам, че отново няма да плача.
Повтарям си няма от болка да се влача.
Дори от очите да не потичат сълзи,
ръце протягам за да уловя нечии мечти.