Няма да разказвам в подробности за какво става дума, само ще отбележа, че за пръв път ми се случва такова нещо...
На 18 години съм и на тази възраст разбрах какво е - буквално - да полудееш по някого. Не съм мислела, че ще се случи на мен - но ми се случи и истината е, че нямам представа как да го преодолея...
Имам един приятел, с когото се запознах в края на миналото лято. Станахме много близки, излизахме често, забавлявахме се- той си имаше приятелка тогава...аз почнах да гледам на него с други очи около седмица след като се запознахме...(Бележка - преди това 4-5 месеца си чатихме в Интернет...да, знам...и, да, без реплики на тая тема, нищо в тази история не е такова, каквото съм очаквала, хаха)...Та - аз нищо не направих по въпроса, на флиртове си останахме с него, въпреки че все по-силно ме привличаше. И така, докато - по разни обстоятелства, главно негови, ако мога така да се изразя - спряхме да се чуваме...
На мен ми беше много тегаво, обидих му се, че ме пренебрегва по разни негови причини...и така - месец след месец, аз си бях казала, че явно не си струва човекът, но от това положението не се оправи...След известно време имах възможността да изкажа обидата си пред него, един вид...и го направих доста категорично, няма да лъжа...исках да приключа с цялата тази история, въпреки че вече бях почнала не само да съм влюбена в него...просто виждах, че смисъл няма...казах каквото казах и сега все едно не се познаваме. А аз ще полудея, такова чувство имам!
Нямам път назад, мина още време оттогава и въпреки всичко, като ме фрасне мисълта за него - пускане няма! А кандидатствам, сами се сещате, че уча доста, графикът ми е зверски натоварен и пак няма измъкване...
Някой да е преживявал такова чудо?