Имам си приятел от много време.Мислим като пораснем още малко да заживеем заедно.Проблемът е,че сега май само той си го мисли.Разстроена съм,защото ми се скучиха купища неприятности и не знам откъде да се захвана да оправям кашите.Вече не съм сигурна дали обичам приятеля ми или съм просто привързана към него,дали искам да сме заедно до края на живота ни(не си мислете,че се вманиачавам,това са негови думи)..мисля,че пропускам много,все пак 1 път живее човек,една младост..абе с 2 думи рано ми е да се задомявам,мисля.Уж обичам приятеля ми,а глейте кви мисли ми минават през главата.

Кво да правя?