Проблем!

[curious_shy_f]

Знам, че въпроса ми е малко тъп, ама доста често ми се случва да изгубвам "ума и дума" както се казва, когато говоря с някое момче което харесвам. Или пък просто няма какво да кажа. Не си мислете че съм някое "затворено и прекалено ученолюбиво" момиче, аз просто съм малко срамежлива . Всъщност обичам да се забавлявам и да излизам с приятелките ми (те са от класа ми, а гадното е че съм от друг град, както и те, а училището ни събра заедно и сме си готина компанийка), всъщност когато съм с тях се чувствам най-свободно... Имам един въпрос, не всъщност са два: На какви теми мога да говоря с момче, което познавам малко, примерно докато се срещнем когато пътуваме за училище и обратно? и.... За какво може да се говори на първа среща? Не зная дали ме разбрахте ама се надявам да ми отговорите , без да флуудите темата и без изказвания от сорта "Гръмни се!"... Мерси предварително..

[koalka]

Не трябва да се притесняваш толкова, отпусни се.И аз бях по-дистанцирана от момчетата, притеснявах се, обаче с времето това се промени.И все пак можете да си говорите за много неща, които ви интересуват.

[Uptown_soldier]

Говори за каквото се сетиш, в зависимост от ситуацията.
Относно първата среща - тогава разговорът е с цел опознаване. Тогава можеш да говориш за: живота, училището, родителите и всичко, което те интересува.

П.С: Питай, ако имаш още въпроси.

[curious_shy_f]

Благодаря ви много за съветите. Има моменти, в които ми е много забавно с момчета, но има и такива в които мълча "като риба", защото ме е страх да не изръся нещо тъпо и да не ми се смеят... Но това си зависи и с кой съм... абе незнам... А може би се дължи и на сестра ми, която непрекъснато е с мен и имам чувството че може да издаде всичко, което искам да си остане за мене на нашите, с които не сме си много близки и не спеделям почти нищо, както и с нея но... Но мисля, че всичко опира до психиката... най-добрата ми приятелка ми казва да не се впрягам толкова, да не ми пука за нищо, както правят другите, а аз не мога така, винаги, е не винаги, но мисля за другите и тяхното мнение и как те се чувстват...

[sladko_bebchence]

i az imam sy6tiq problem v smisyl govorim govorim si4ko 6 i izvendyj zabivam i po4vam da mymorq bezsmislici predlagam ti po dobre da zamyl4i6 za malko i da pomisli6 ko da kaje6 ili da se pobazika6 malko 6toto neska naprimer si4ko 6 kakto si govorq sys mom4eto koeto haresvam i izvedna6 tolkoz iztypqh 4e po4nah da iskam ot si4ki tetradkata po bel ama ne 4e mi trqa i moita fr ma gleda stranno i az gi govorq edni nesvyrzan..abe ujas

[Uptown_soldier]

Благодаря ви много за съветите. Има моменти, в които ми е много забавно с момчета, но има и такива в които мълча "като риба", защото ме е страх да не изръся нещо тъпо и да не ми се смеят... Но това си зависи и с кой съм... абе незнам... А може би се дължи и на сестра ми, която непрекъснато е с мен и имам чувството че може да издаде всичко, което искам да си остане за мене на нашите, с които не сме си много близки и не спеделям почти нищо, както и с нея но... Но мисля, че всичко опира до психиката... най-добрата ми приятелка ми казва да не се впрягам толкова, да не ми пука за нищо, както правят другите, а аз не мога така, винаги, е не винаги, но мисля за другите и тяхното мнение и как те се чувстват...

Със сигурност не трябва да мълчиш "като риба", говори без да се притесняваш за всичко, което искаш да кажеш, но на хората, на които искаш да го кажеш.
Относно сестра ти - ти я чувстваш сякаш някой от родителите ти е винаги с теб. Започни да се отделяш от нея. Искам да кажа, че ми изглеждаш отговорна и разумна и ще се справиш добре, и без нейната помощ.
Накрая си завършила с това, че винаги мислиш за чуждото мнение и чувства. Все пак има разлика. Добре е да взимаш под внимание чуждото мнение, но ако то е на твой близък човек. Мнението на всички останали е хубаво да бъде добро за теб, но то не е толкова значимо. А за чувствата на другите, ще те посъветвам да бъдеш на принципа - "Каквото повикало, такова се обадило".