Здрвейте, вече сиг. ви писнах с тия теми, ама като ми е гадно и яма с кого д споделя, споделям н вас.. вие също сте ми приятели и се надявам, че мога да разчитам на искрен съвет..
от седмица и половина си пиша с едно момче.. адски много си допаднахме по характер.. той си има гадже, но с нея не се бяха виждали и чували от супер мн време, той даже мислеше, че всичко между тях е свършило, макар и д не му се искаше д е така.. в смисъл още я обича.. явно..
ние с него се запознахме и на живо, играхме билярд.. аз много го харесах.. за жалост.. а и бях адски привързана към него заради разговорите ни, защото за една седмица и половина му споделих неща, които на мн хора не съм казвала.. след като се видяхме аз му правех леки намеци, че го харесвам.. знаех че все още има приятелка, въпреки че нещата не вървяха между тях и беше ясно, че няма да се задържат още дълго.. поне така казваше той.. даде ми надежда.. почувствах се невероятно щастлива.. така не се бях чувствала от години.. опне 2-3 години.. имаше тръпка, с нетърпение чаках да дойде петък.. ДНЕС.. за да се видим и.. знам ли.. може би нещо щеше да стане.. той ми даваше надежди, каза че супер мн го кефя и че много ще се раздва ако започнем връзка.. но първо трябва да скъса с приятелката си.. така се случи, че вчера (четвъртък) ме помоли да отида с него до поликлиниката и както и да е.. отидох.. бях невероятно щастлива, защото се целунахме.. и то не веднъж, хаха.. за час и половина-два бяхме заедно и беше невероятно хубаво.. решх че сме тръгнали (колко съм тъпа само.. ) и той днес ми сервира, че вчера се е видал с приятелката си, за да я скъса, но са се събрали пак.. т.е. те не са късали де.. но все пак..
Почувствах се ужасно.. знам, че аз съм излишната в случая, но като не е бил сигурен дали ще успее да скъса с нея, защо ми даде надежда.. защо ме накара да се чувствам толкова щастлива вчера.. ЗАЩО???
Не трябваше да ми казва, че му пука з мен.. той още го твърди, но сега съм само приятелка.. не сиакх д им развалям връзката, но се чувствам ужасно.. той ми наговори толкова хубави неща и изведнъж..
Тяхната връзка все още не се е скрепила.. отново.. в смисъл не е мн сигурна още. те са били заедно малко повече от половин година, което не е малко време и го разбирам от една страна, за това че така постъпи с мен, но от друга мисля, че не трябваше така да ме дразни, защото сега наистина ми е нечовешки гадно, защото не се бях чувствала толкова щастлива от много време, съответно сега нещастието ми е умножено х10..
той ще заминава след 2 месеца за Щатите.. може би това, което стана е по-добре от тази гледна точка, че з 2 месеца щях да съм 500000 пъти по-привързана към него.. щом за седмица и 1/2 се привързах толкова..
Какво да правя, хора.. моля ви помогнете ми, имам чувството че.. не знам и аз какво.. все едно светът.. се е сринал.. защо съм толкова влюбчива.. как да го забравя? МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ

P.S. Sorrka за грешките, не съм проверила за такива, а не се съмнявам в присъствието им..