plss trqbva mi ese

[angel4e___]

trqbva mi ese "Na kogo mojem da kajem Bravo 4ovek"
plss trqbva mi spe6noo
i "Za6to da ne bydem po-4ove4ni" plss help

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Защо да не бъдем по-човечни?
Човечността е присъща на човека, но не е задължително и постоянно негово проявление.
Много са примерите за “нечовешки” прояви, за нехуманни постъпки на хората, способни на омраза, неразбиране и жестокост. Войната е най-ярък пример за човешка “нечовечност”, склонност към насилие, безпримерна ненавист и безумие.
Повестта “Крадецът на праскови” разгръща именно този проблем за човека, поставен пред избора да остане “човечен”, открит към душите и към света, или да се обезличи, да забрави човешките си чувства и разум, в името на наложените догми и лишени от хуманност принципи.
Творбата описва историята на една любов по време на война – история на едно “странно” влюбване. Полковнишката съпруга обиква един от врага, открива любимия, човека, в лицето на чуждия.
От гледна точка на “войната” това е недопустимо, предателство, слабост, враждебно и недостойно отношение. От гледна точка на човека, на човещината, тази любов е естествена, нормална в аспекта на уважението към ближния, на приемането на “другия” извън табутата на социалните и политически ограничения.
Елисавета “поглежда” на пленения като на човек – страдащ, уязвим – а не като на враг. В нея първо заговаря човечността, а после се заражда и чувството на обич и привързаност. Така любовта се изявява като проявление на “човешкото” у героинята, на нейната чувствителност, ранимост и богатството на нейната душа.
“ЗАщо да не бъдем по-човечни?” – сякаш това “пита” творбата, описвайки драмата на “човечната” любов, преодоляла границите на неразбирането, отчуждението, предразсъдъците и егоизма.
“Обичай ближния си”, “Прости на врага си”. Това са истини, изречени от християнските мислители, за да облагородят човека, за да влеят у него вярата в човечността. Повестта на Ем. Станев утвърждава същата философия, макар и не така назидателно, открито, но през призмата на изживяната болка, на споделената и изстрадана истина за човека, прошката и любовта.