Самотни вопли
-
Сълзите плахо изтривам,
защо да треперя, да се плаша?
Нима още не разбирам,
че за любов не бива да плача.

Не плача затова, че съм самотен
а плача, защото когато съм самотен -
дъждът вали - а аз не чувам капките
листата летят - а аз не виждам цветовете.

Онемял от самота и уединение
си спомням, когато бях малко дете,
всичко беше игра и забавление
а времето хвърка, летят с него и годините.

Чета сам звездите по небето,
впивам празен поглед в звездите
празно под тях е и сърцето,
капят по-земята и сълзите.

Плачем за старата любов и спомени,
изплаканите сълзи се впиват в земята
след това като, че ли стават корени
и израства нова любов от самите сълзи.
-
Автор: Йосиф Карапендов
Дата: 25.02.2007 г.