Ако може мнение за стихотворение?

[Bouldrix]

Самотни вопли
-
Сълзите плахо изтривам,
защо да треперя, да се плаша?
Нима още не разбирам,
че за любов не бива да плача.

Не плача затова, че съм самотен
а плача, защото когато съм самотен -
дъждът вали - а аз не чувам капките
листата летят - а аз не виждам цветовете.

Онемял от самота и уединение
си спомням, когато бях малко дете,
всичко беше игра и забавление
а времето хвърка, летят с него и годините.

Чета сам звездите по небето,
впивам празен поглед в звездите
празно под тях е и сърцето,
капят по-земята и сълзите.

Плачем за старата любов и спомени,
изплаканите сълзи се впиват в земята
след това като, че ли стават корени
и израства нова любов от самите сълзи.
-
Автор: Йосиф Карапендов
Дата: 25.02.2007 г.

[SinisterDoll]

Братовчеде,на мен много ми харесва.Незнаех,че можеш да пишеш,Браво

ohhhhh..... stiga ste se izlagali. vyv vsqko stihotvorenie edno i syshto pishete. golqma rabota, revlio! mamka vi shibani puberi... depresarska istoriq

[Bouldrix]

Каква ти е работата пък на теб да пишеш там където неможеш да дадеш мнение. Правиш ми се тука на дървен човек, мислиш, че нямаш чувства ли? Представяш ми се като гост, и аз мога така. Аз го чувствам по един начин ти по друг, недей се излага да се правиш на голяма работа пред хората и много се лъжеш за това което казваш. Ще си рева колкото искам.
И м/у другото вземи да прочетеш правилата на форумите и конкретно за този. 9-то правило във форума - " Да НЕ публикуват мнения, несвързани със зададената тема. " !

[Blab]

Забелязах прекалено повторение, което в дадения случай не мога да нарека по друг начин, освен "тавталогия"...Ритъмът куца на места(на повечето), харесвам метафорите ти, но ти липсва такт.Пробвай пак, не винаги нещата се получават по най-добрия възможен начин.Усмивки

[Bouldrix]

Мерси! Само ако мога да те поправя: Тавтология.

[`Death`Whore``]

Самотни вопли
-
Сълзите плахо изтривам,
защо да треперя, да се плаша?
Нима още не разбирам,
че за любов не бива да плача.

Дотук доста добре, началото е интересно, ритъмът и римата са доста добри. И е въздействащо.

Не плача затова, че съм самотен
а плача, защото когато съм самотен -
дъждът вали - а аз не чувам капките
листата летят - а аз не виждам цветовете.

Ето го повторението - това не е рима. А и когато започнеш в рима през ред, не е добре да я променяш. Ритъмът се губи...

Онемял от самота и уединение
си спомням, когато бях малко дете,
всичко беше игра и забавление
а времето хвърка, летят с него и годините.

По-добре ми звучи "всичко бе игра и забавление", а в първия ред думата "уединение" някак...затормозява стиха. Последният стих наистина е тавтология, трябва да се преработи. Иначе пак е интересно.

Чета сам звездите по небето,
впивам празен поглед в звездите
празно под тях е и сърцето,
капят по-земята и сълзите.

Плачем за старата любов и спомени,
изплаканите сълзи се впиват в земята
след това като, че ли стават корени
и израства нова любов от самите сълзи.

"Капят по земята" - избягвай подобни груби грешки. Във втората строфа римата и ритъмът съвсем се губят. И бтв, корените не стават преди покълването


Опитай се да следиш някаква последователност на мислите и идеите си. Доста разхвърляно е и строфите сякаш нямат връзка помежду си.

[SuMmer`DreAm`f]

И аз съм на мнението,че във втория коплет няма рима,но иначе стихотворението е много хубаво,въпреки и малко банално

[Blab]

Мерси! Само ако мога да те поправя: Тавтология.

хаха, ужас направо))
засрамих сеи все пак имаш какво да кажеш)

[Bouldrix]

[Always`Sad]

На мен пък ми харесва. Той и Яворов не е бил перфектен

[Bouldrix]

Три вечни ореоли
-
Раждаме се, растем и умираме,
прескачаме в други измерения,
родени за да умрем и да постигаме
а растем защото сме родени и пулсираме.

Влюбваме се, обичаме и се разделяме
нуждаем се от прошка и утеха,
влюбваме се за да се разделяме
а обичаме за да вървим по една пътека.

Въртим се във вечни кръгове -
ореоли без материя, основа или прегради.
В окръжността светят спомени и мигове
към края си спомняме - когато бяхме млади.

Изоставяме хора за да намираме...
по-добри, красиви или даже по умни
но дълбоко в себеси нищо не намираме,
съжаляваме и ставаме все по-тъмни.

Ставаме, живеем за деня и заспиваме,
обичаме да гледаме златното утро как блести,
да гледаме в честни очи без да се страхуваме,
да се радваме на всички тези прелести.
-
18/06/2006
Й. Карапендов

Това ме радва, че давате мнения. Ако може и за това стихотворение.

[`Death`Whore``]

Нещо заглавието не ми харесва. Иначе е хубаво, но римата и ритъмът се губят доста на места. И бтв, накрая започваш да противоречиш на идеята на стихотворението.

[Blab]

Той и Яворов не е бил перфектен

ааа, без тия, за Яворов само добро или нищо

за второто произведение:
отново прозират добри идеи, интересни мисли, но пак ритъмът не е изпипан...'айде, чакам следващото)

[Bouldrix]

Една дума - раздяла и мечти
-
Щастието, като книга крие -
в сърцето си трагедия голяма
свършва то - със сълзи се мие
сякаш всичко бе голяма измама.

Пролетният дъжд отново погълна
всички треви, растения и птици,
Нов живот в някоя трева покълна.
Слънцето още блестеше по старите жици.

Небосклон, който крие хиляди мечти
се събира в очи, скърбящи и нежни.
това са мечти - сбъднати но почти,
като спомени но още копнежни.

Една дума. Омиращи мечти.
В секунда или миг се съчетават.
Лъжата в минутата блести
а раните с години не минават.

Листата на дърво са като думи
разхвърляни, различни и неподредени,
опънати по различни хора като струни,
овяхват всички но не и тези които са откровени.
-
15/06/2006
Й. Карапендов

[Blab]

Една дума - раздяла и мечти
-
Щастието, като книга крие -
в сърцето си трагедия голяма
свършва то - със сълзи се мие
сякаш всичко бе една измама.

Пролетният дъжд пак погълна
всичките треви, растения и птици,
Нов живот в някоя(зелената) трева покълна.
Слънцето блестеше още по разкъсаните(примерно) жици.

Небосклон, който крие хиляди мечти
се събира в очи, скърбящи и нежни.
това са мечти - сбъднати, но само/за жалост почти,
като спомени, но още копнежни.(тази строфа мн ми допада)

Една дума. Умиращи мечти.
В секунда или миг се съчетават.
Лъжата в минутата блести
а раните с години не минават.

Листата на дърво са като думи/ Листата на дървото като думи
разхвърляни, различни и неподредени,(разхвърляни=н� �подредени)
опънати по разни хора като струни,
увяхват всички, но не и тези чисти, откровени(или нещо от сорта)

Това се осмелих да направя, не се сърди харесаха ми мислите ти(отново) и нахвърлях идеи)'айдеее, ощеее)

[_donna_]

хубави са!