Ако може мнение за стихотворение?

[`Death`Whore``]

Самотни вопли
-
Сълзите плахо изтривам,
защо да треперя, да се плаша?
Нима още не разбирам,
че за любов не бива да плача.

Дотук доста добре, началото е интересно, ритъмът и римата са доста добри. И е въздействащо.

Не плача затова, че съм самотен
а плача, защото когато съм самотен -
дъждът вали - а аз не чувам капките
листата летят - а аз не виждам цветовете.

Ето го повторението - това не е рима. А и когато започнеш в рима през ред, не е добре да я променяш. Ритъмът се губи...

Онемял от самота и уединение
си спомням, когато бях малко дете,
всичко беше игра и забавление
а времето хвърка, летят с него и годините.

По-добре ми звучи "всичко бе игра и забавление", а в първия ред думата "уединение" някак...затормозява стиха. Последният стих наистина е тавтология, трябва да се преработи. Иначе пак е интересно.

Чета сам звездите по небето,
впивам празен поглед в звездите
празно под тях е и сърцето,
капят по-земята и сълзите.

Плачем за старата любов и спомени,
изплаканите сълзи се впиват в земята
след това като, че ли стават корени
и израства нова любов от самите сълзи.

"Капят по земята" - избягвай подобни груби грешки. Във втората строфа римата и ритъмът съвсем се губят. И бтв, корените не стават преди покълването


Опитай се да следиш някаква последователност на мислите и идеите си. Доста разхвърляно е и строфите сякаш нямат връзка помежду си.