Три вечни ореоли
-
Раждаме се, растем и умираме,
прескачаме в други измерения,
родени за да умрем и да постигаме
а растем защото сме родени и пулсираме.

Влюбваме се, обичаме и се разделяме
нуждаем се от прошка и утеха,
влюбваме се за да се разделяме
а обичаме за да вървим по една пътека.

Въртим се във вечни кръгове -
ореоли без материя, основа или прегради.
В окръжността светят спомени и мигове
към края си спомняме - когато бяхме млади.

Изоставяме хора за да намираме...
по-добри, красиви или даже по умни
но дълбоко в себеси нищо не намираме,
съжаляваме и ставаме все по-тъмни.

Ставаме, живеем за деня и заспиваме,
обичаме да гледаме златното утро как блести,
да гледаме в честни очи без да се страхуваме,
да се радваме на всички тези прелести.
-
18/06/2006
Й. Карапендов

Това ме радва, че давате мнения. Ако може и за това стихотворение.