такива теми не само че има милион, ми нямат и смисъл даже!
всеки има избор да вярва или да не вярва в приятелството и никой не може да го убеди в противното на неговите вярвания!сега предполагам че ти е кофти заради "приятелката",но аз имам теория за причините,предизвикали случилото се.предполагам че сте 14-15-16 годишни момичета,средностатистиче ки,всяка със свои мечти и идеали.до тук всичко е добре,но ако в последните 8 години сте се разбирали добре, то с навлизането в пубертета между вас са възникнали различия и несъгласия, които вероятно са се оказали непреодолими.това не само че е нормално,но е и в реда на нещата.предполагам,че и двете с приятелката ти сте с тежки характери и не сте свикнали да правите компромиси,защото за разлика от повечето си връстници не зависите до такава степен от компания(или поне ти не споменава)и сте свикнали да се съобразявате само седна с друга.при еднаквостта на характерите,присъща на повечето лапенца на 5-6 годинки не сте имали за какво да спорите и това е станало нещо като навик и в по-нанатъшните ви отношения.но както споменах,промените настъпват без да ги усетите:ти започваш да харесваш една музика, приятелката ти друга;ти предпочиташ спортните дрехи,те-по-елегантните;ти цениш едни качества у човека,тя открива други,които смята за важни...това са само примери и се надявам да разбереш какво искам да ти кажа... променяте се и е възможно да сте се променимли до толкова,че тя вече да не се чувства добре с теб.в тази ситуация ти не можеш да направиш нищо,освен "да я пуснеш на свобода".
извинявам се за личната история, но точно в моята компания се случи нещо подобно.не случайно подчертавам думата компания защото вече те са това за мен-просто компания... мисълта ми беше че момичето,с което се познаваме от бебешки колички се промени откакто се събрахме с нови хора в нов клас.тогава тя вероятно под тяхно влияние направи нещо от което много ме заблоя и от тогаява отношението ми към компанията не е същото.привидно съм простила,но винаги имам едно на ум...
не веднъж съм писала в този форум че за мен истинските приятели са в семейството а останалото е както обича да се изразява баща ми "мижи да те лажем".за 1 000 000 път повтарям(за което се извинявам) че моя най-добър приятел е братовчед ми.след предателствата осъзнах че никога вече няма да мога да се доверя на някой освен на него макар че и за него... както и да е!
исках да ти кажа да се доверяваш само на себе си и да не страдаш за никой.научи се да се поставяш в центъра,макар и сама и ще бъдеш по-щастлива от всякога!казвам ти от опит