Нежно объркани думи

[Escarina]

Излязох навън
да погледна небето
и случайно...
тебе открих.

Стоеше пред мен,
красив като цвете
и клетвите стари
аз отмених

За любов сърцето си отворих,
тъжната маска с усмивка смених,
и тихо твоето име зашепнах
до края,безмилостно сив.

Но уви, романтиката умира,
неумолимо гасне страстта...
И тогава дали ще съм твоя любима?
Отрова е пак любовта!

Без теб да бъда не искам,
но и да заповядвам немога,нали?
И пак шепна и пак плача,любими
щом те няма така ме боли!

И чудя се дали тревогата в ума ми е знак?
Дали означава, че краят дошъл е
и всичко приключва за нас
или просто е временен мрак?

Дори така да е
аз пак ще те обичам,
усмивката ти ще помня,
и сърцето си на самота ще обричам.

Ще виждам очите ти нежни
някъде там в кръгозора
и думи заветни ще шепна,
повтаряни без умора.

Ако ли не...
Слънцето в деня ми пак ще изгрее
птички ще пеят
и ще бие отново лудешки сърцето.

Ще бъза аз твоя упора,
с тебе ще плача
и с теб ще се смея,
щастлива и за чувства готова.

А ти сега ще попиташ:
Какво е това съжаление?
аз до теб съм и ти си до мен.
за какво е това притеснение?

Отговорът е прост..

Обичам те и ще бъде така дори пак да те вземе
безчувтсвената,сива мъгла
и с жестоката лодка да те отнеме
от нежната прегръдка на мойта душа.

Това искам да кажа,
с обърканите,нежни слова.
Че ти си моят живот.
Това искам да кажа...Това!

и още едно...

Понякога поглеждам в огледалото
и виждам тъжно,плачещо лице.
И питам се къде изчезна рамото,
което в тъмнината,крепеше моето сърце.

И откривам отговор така жесток
сърцето...то е спряло да обича!
Всеки път си казвам,че залога е висок
и душата тъжно любовта отрича.

Но знам,ще дойде ден във който
същността ми ще се промени
и мещо ми нашепва тъй дълбоко..
Мене можеш да ме върнеш само Ти!

[ThePowerOfLove]

Хубаво е

[EniTyYy]

Super si e =D>

[Escarina]

Благодаря

[EniTyYy]

=D>

[mechtaq_za_teb]

Imash strahoten talant.Vsi4ko e napisano mnogo dobre.Bravo =D>