Ехххх....Както вижадето и отдолу. 7 месеца и няколко дни.... заедно обичах го толкова много повече от себе си. Зарязах всички приятели заради него. С родителите ми се карах.Заради него! И какво? знаете ли какво ми каза?
след като всеки ден ми повтаряше че ме обича един ден... ми каза "Не те обичам, не искам да съм стеб.В последно време бях с теб защото ми беше жал да скъсам с теб,защото знам кокло много ме обичаш."
Давал ми е обич на заем.... а аз сляпа .. вярвах че наистина съм намерила някой който да ме обича и какво получих... нищо. Това ли бях за него? Поредната която му писна да чука? Хиляди въпроси се въртят в главата ми на които едва ли ще получа някога отговор.
Достигнах до една мисъл.Всички момчета са еднакви. Различни са докато се опознаете и после... всички са животни....
Сега нямам желание за нищо. Той ми беше всичко. С мисълта за него лягах и ставах. И когато ми беше криво като си мислех за него ми олекваше. Толкова неща ореживяхме заедно и какво? Нищо?
Как да го забравя. Знам че животът не свършва. Но не мога да живея без него. От няколко дни не мога да ям... боли ме стомах... само заради притеснения....не мога да спя....
Дайте съвет как да го забравя.Според мен между любовта и умразата има само една стъпка.Затова трябва да му се разкрещя да си излея гнева.И да го намразя.