Но каквото и да кажа аз го обичам.... нямам приятелки...зарязах всички заради него...И сега като ме заряза да се върна при тях... не се имам с никой от предишната ми компания. А като стоя вкъщи мисля мисля... и само това..
Мисли, мисли
Алеандра правилно ти каза да не си съсипваш здравето, щото и аз като теб като ме зарязаха и три дена нищо не ядох и бях като призрак и не можех да вървя в прав път, но се радвам, че продължи само три дни.
Може да потърсиш някой стар познат (не приятел, познат, който не си зарязала, примерно) и да излезеш с него, нещо аа-уу, защото наистина ако седиш у вас, ти постоянно ще мислиш за Него и няма да се чувстваш добре и т.н. (май не ти казвам нищо ново)
Ам, няма нужда да ти казвам, че за да го забравиш трябва да спреш да мислиш за него, защото явно няма да е тия дни. Ей така още малко ще си се измъчваш по него, но след време ще ти мине (само дето не се знае колко време
Ако си от Пловдив или окръга -> ила, аз ща разкарам на сам, на там