Благодаря ви за съветите. Но знаете ли..не мога да приема, че не сме заедно. Все си мисля че утре или другата седмица пак ще сме заедно... днес като го видях в даскало той дойде при мен да ме видел как съм.... защото много добре ме познава и знае че за най малкото нещо плача и знае много добре колко сртадам сега.. И аз отвчера си бях наумила да му се разкрещя да си излея всичкия гняв и да го намразя... Но не можах. бях си все същата мило се държак дори една сълза изпуснах... но мисля че не я видя...Говорих и с един негов приятелот неговия клас. Той ми каза че много страдал и че имал чувства към мен защото му било много гадно.... Но сега се опитвам да гледам напред колкото и да е трудно. А ако някой ден осъзнае грешката си. Аз много добре се познавам и знам че ще се върна пак при него колкото и смешно да звучи. Знам че никога няма да е същото но...