Малко помощ!

[what's the love?]

Това ми го написа едно момче което ме харесва и аз маи го харесвам ама все пак искам да си останем само приятели и искам малко помощ

Кой съм аз? Ами всъщност отговорът на този въпрос едва ли те интересува особено. Въпреки това ще ти кажа, аз съм лице от мъжки пол, което много те обича и уважава. Но ти ме отблъскваш.

Ти много често ми показваш как ме дискриминираш. Много често те чувам да се оплакваш как мъжете били животни, държали се използвачески, употребявали те. Добре, аз не искам да се държа така с теб. А ти защо ми биеш шамар след шамар, след шамар, след шамар, след шамар, след шамар, след шамар, след шамар ....................... ?????????

Ето, плака досега, че само те използвали. И какво? От толкова време вече се опитвам да ти кажа, че те обичам. Че те ценя. Че държа на теб. Че искам бъдеще с теб. Че искам споделени нощи, емоции. Че не искам просто да те наеба и да те разкарам от дома си.

Но ти май не разбираш... Не си свикнала явно мъж да изпитва емоции. Какво, странно ли ти звучи, че може и мъжете да обичат? Да изпитват чувства, да желаят нещо истинско, да бъдат всеотдайни на една жена? С какво заслужавам пренебрежението, което ми демонстрираш, когато ти казвам, че те обичам?

Днес ти казах, че те обичам. За пореден път, показвах ти го много пъти, държах се с теб всеотдайно. Исках да ти подаря живота си, психиката си, исках да живея заради теб. Но ти .... ми каза с най-студен тон: "избий си го от главата, искам само приятелство и нищо повече" ...

И сега кой е животното, мила моя? Кажи ми, не се ли държиш ти животински, когато отказваш да видиш и да проумееш какво изпитвам към теб? Искаш само приятелство - добре - ами като мой "приятел" не се ли сети, не ти ли влезе в мозъчето мисълта, че на мен изобщо не ми беше лесно да ти кажа тези думи?

Защо забрави, че те обичам и ценя? Всеки път като ми се обаждаш и като видя името ти изписано на gsm-а си, аз получавам сърцебиене от радост. Като си говорим ми е толкова хубаво, че пулсът ми става 250 от кеф .......

......... но ти, разбира се, не усещаш. Аз мога да се изпотявам целия от мисъл как да ти кажа, че те обичам, а ти съвсем хладнокръвно ми отсичаш да си го избия от главата. Така ли се постъпва с приятел, миличка? С човек, на когото хиляди пъти си повтаряла колко го уважаваш... и цениш ......

....... аз видях колко ме цениш. Трябваха ти точно няколко секунди да изречеш нещо ужасно като отговор на мисъл, която аз формулирам в съзнанието си от седмици. Репетирам вечер пред огледалото как ще ти кажа, че те обичам и че искам да сме заедно. А ти ми отговори с хладнокръвното и беземоционално "не", все едно аз съм продавач в кварталния магазин и питам дали да сложа още два картофа на кантара .......

Защо така се държиш? Защо ти ВЕЧНО имаш правото да се цупиш за най-малкото нещо? Защо ПОСТОЯННО се сърдиш, когато колежката ми звъни по gsm-а, знаеш, че нямам скрити любови, но въпреки това ти просто ТРЯБВА да ме нараниш поне веднъж на ден, като ме обвиниш, че ходя с друга, че обичам друга, че спя с друга, че не съм ти предан? Защо веднъж, когато ме видя да се усмихвам на друга, ти непременно реши, че това е моя скрита любов, и ми устрои луди скандали?

Това ли ти е доверието в мен? Аз да се чудя как да се "оправдавам" в моменти, в които нито съм ти изневерил, нито съм те пренебрегнал, нито съм накърнил с нещо достойнството ти? Защо си решила, че имаш
Не съм сигурен дали трябваше да напиша това но...

право да ползваш душата ми както ти кефне?

Защо аз постоянно трябва да те уважавам, да съм само с теб, на 10 сантиметра от теб, защо искаш да ме изолираш от останалия свят от ревност, а когато АЗ ПОИСКАМ да разбереш ТИ моите чувства към ТЕБ, тогава ТИ СИ ТАЗИ, която ме кара да се чувствам като току-що употребена тоалетна хартия?

Мили дами, не сте ли си мислили никога, че и мъжете могат да изпитват чувства, да желаят да са ВЕРНИ на ВАС, защо ВИНАГИ, когато сме верни на ВАС, ВИЕ ни набеждавате в афера с комшийката, защо ВИНАГИ ние трябва да ВИ вярваме по подразбиране, а ВИЕ на нас не ни вярвате?

СРАМНО ЛИ Е ЕДИН МЪЖ ДА ИМА ЧУВСТВА, ЕМОЦИИ?

[AnGeL_oF_dArKnEs]

Това което е написал е много хубаво! Та аз мился че наистина има чувства към теб.

[Digital]

Това ми го написа едно момче което ме харесва и аз маи го харесвам ама все пак искам да си останем само приятели и искам малко помощ

Ква помощ искаш ? Да ти подложа да пишкаш освен ?
http://www.sladur.com/forum/phpBB2/v...d0ecbd34fd8cd8

определено а ти защо не искаш да си с него

[what's the love?]

Значи това не го е писал тои? Ако е така просто да забрави!

[KpuCuTo0o]

Значи това не го е писал тои? Ако е така просто да забрави!

Явно, наистина не го е писал той, но защо да забрави, може би той така се чувства, може би наистина те обича, но не може да го изрази с думи, да го напише по този начин, точно така както е искал... И е видял своята история във този текст(или там каквото и да е), същите чувства, които той изпитва към теб... И просто му се е сторило че по този начин може да ти кажв какво изпитва, макар и с "крадено" произведение ... Един съвет: Поговори с него, това е най-доброто решение, за да си изясните, какво има(няма) между вас...

[Digital]

Значи това не го е писал тои? Ако е така просто да забрави!

аз викам да си плюе на петите направо

[vikipf]

А бе тва не го ли беше писало едно момче в друга тема...

[Uptown_soldier]

Това ми го написа едно момче което ме харесва и аз маи го харесвам ама все пак искам да си останем само приятели и искам малко помощ

Кой съм аз? Ами всъщност отговорът на този въпрос едва ли те интересува особено. Въпреки това ще ти кажа, аз съм лице от мъжки пол, което много те обича и уважава. Но ти ме отблъскваш.

Ти много често ми показваш как ме дискриминираш. Много често те чувам да се оплакваш как мъжете били животни, държали се използвачески, употребявали те. Добре, аз не искам да се държа така с теб. А ти защо ми биеш шамар след шамар, след шамар, след шамар, след шамар, след шамар, след шамар, след шамар ....................... ?????????

Ето, плака досега, че само те използвали. И какво? От толкова време вече се опитвам да ти кажа, че те обичам. Че те ценя. Че държа на теб. Че искам бъдеще с теб. Че искам споделени нощи, емоции. Че не искам просто да те наеба и да те разкарам от дома си.

Но ти май не разбираш... Не си свикнала явно мъж да изпитва емоции. Какво, странно ли ти звучи, че може и мъжете да обичат? Да изпитват чувства, да желаят нещо истинско, да бъдат всеотдайни на една жена? С какво заслужавам пренебрежението, което ми демонстрираш, когато ти казвам, че те обичам?

Днес ти казах, че те обичам. За пореден път, показвах ти го много пъти, държах се с теб всеотдайно. Исках да ти подаря живота си, психиката си, исках да живея заради теб. Но ти .... ми каза с най-студен тон: "избий си го от главата, искам само приятелство и нищо повече" ...

И сега кой е животното, мила моя? Кажи ми, не се ли държиш ти животински, когато отказваш да видиш и да проумееш какво изпитвам към теб? Искаш само приятелство - добре - ами като мой "приятел" не се ли сети, не ти ли влезе в мозъчето мисълта, че на мен изобщо не ми беше лесно да ти кажа тези думи?

Защо забрави, че те обичам и ценя? Всеки път като ми се обаждаш и като видя името ти изписано на gsm-а си, аз получавам сърцебиене от радост. Като си говорим ми е толкова хубаво, че пулсът ми става 250 от кеф .......

......... но ти, разбира се, не усещаш. Аз мога да се изпотявам целия от мисъл как да ти кажа, че те обичам, а ти съвсем хладнокръвно ми отсичаш да си го избия от главата. Така ли се постъпва с приятел, миличка? С човек, на когото хиляди пъти си повтаряла колко го уважаваш... и цениш ......

....... аз видях колко ме цениш. Трябваха ти точно няколко секунди да изречеш нещо ужасно като отговор на мисъл, която аз формулирам в съзнанието си от седмици. Репетирам вечер пред огледалото как ще ти кажа, че те обичам и че искам да сме заедно. А ти ми отговори с хладнокръвното и беземоционално "не", все едно аз съм продавач в кварталния магазин и питам дали да сложа още два картофа на кантара .......

Защо така се държиш? Защо ти ВЕЧНО имаш правото да се цупиш за най-малкото нещо? Защо ПОСТОЯННО се сърдиш, когато колежката ми звъни по gsm-а, знаеш, че нямам скрити любови, но въпреки това ти просто ТРЯБВА да ме нараниш поне веднъж на ден, като ме обвиниш, че ходя с друга, че обичам друга, че спя с друга, че не съм ти предан? Защо веднъж, когато ме видя да се усмихвам на друга, ти непременно реши, че това е моя скрита любов, и ми устрои луди скандали?

Това ли ти е доверието в мен? Аз да се чудя как да се "оправдавам" в моменти, в които нито съм ти изневерил, нито съм те пренебрегнал, нито съм накърнил с нещо достойнството ти? Защо си решила, че имаш
Не съм сигурен дали трябваше да напиша това но...

право да ползваш душата ми както ти кефне?

Защо аз постоянно трябва да те уважавам, да съм само с теб, на 10 сантиметра от теб, защо искаш да ме изолираш от останалия свят от ревност, а когато АЗ ПОИСКАМ да разбереш ТИ моите чувства към ТЕБ, тогава ТИ СИ ТАЗИ, която ме кара да се чувствам като току-що употребена тоалетна хартия?

Мили дами, не сте ли си мислили никога, че и мъжете могат да изпитват чувства, да желаят да са ВЕРНИ на ВАС, защо ВИНАГИ, когато сме верни на ВАС, ВИЕ ни набеждавате в афера с комшийката, защо ВИНАГИ ние трябва да ВИ вярваме по подразбиране, а ВИЕ на нас не ни вярвате?

СРАМНО ЛИ Е ЕДИН МЪЖ ДА ИМА ЧУВСТВА, ЕМОЦИИ?

Този не е за изпускане.

[BAYO]

И да го е , и да не го е ... кво е значението. Така се чувства, намерил е подходящ текст и ти го е написал, няя нищо срамно! Не виждам к'в ти е проблема - или го искаш, или не ! Средно положение няма, тфа е.

[what's the love?]

Добре днес ще говоря с него.