Аз съм седмокласничка.Както повечето деца и аз ще кандидатствам и се стремя към по-елитно училище.Майка ми е решила да ходя в Мг-то в Пловдив като програмист.Да,ама аз не искам.А и има само една такава паралелка в това училище => ще приемат около 13 момичета.Отличничка съм,но шансовете ми да вляза точно там ми изглеждат малки.Аз и не искам в тази паралелка.Искам в паралелка с Английски,Математика и Информатика.Да,малка съм и не знам какво искам от живота още,но няма да се справя в паралелката за програмист.Майка ми обаче си го е втълпила.Каза,че ако не вляза там няма да ми проговори поне 3 години.А доколкото я познавам не се шегува.Очаква да изкарвам само шестици,да знам и мога всичко,както нея,но не мога.Тя още не може да разбере,че сега нещата малко или много са се променили.Много пъти съм и го казвала,но тя не може да го разбере.Ходя на уроци и родителите ми дават луди пари за мен.Осъзнавам го и им благодаря,но като не искам защо ме карат насила?Всяка минута тя ми повтаря колко съм тъпа,ако искарам нещо,различно от 6,седмици наред ми го повтаря и ми се подиграва.Самочувствието рязко спада.Всички ми казват,че съм умно момиче,но аз искам тя да ми го каже.За Бога,тя ми е майка!!!Просто не знам какво да правя.Сигурна съм,че няма да вляза там,където тя иска,а не искам да загубя всякакви връзки с нея.Бях скоро на пробни изпити и имам 60-70 точки.Пред мен има около 50 души.Аз разбрах къде съм сбъркала (г-жата от училище ни каза едно,а то било друго - оттам е объркала всички и сега сме с ниски резултати).Не съм Айнщайн,не мога да бъда най-добра във всичко.Както във всеки клас има един,най-умният,който има все шестици.И в моя клас има такова дете,ама те са три - най-добрите ми приятелки.Майка ми все ме сравнява с тях,а уж разправя,че не я интересуват другите деца...Тяхните родители са уникални във всички отношения и си мисля,че отношението на родителя е много важно.Родителите на най-добрите ми приятелки не им опяват всяка секунда да учат,да учат и пак да учат,че са неудачници,че нищо няма да стане от тях,както правят моите родители и в частност майка ми.Баща ми е по-снизходителен.Той не напира като майка ми,мисли като мен,но той няма думата в този случай,тя просто си го е сложила като главна цел и това е.Сестра ми също се е опитвала да я накара да престане да ме тормози,но тя от дума не разбира.Аз съм говорила с нея тооолкова пъти,плакала съм заради нея и пред нея,но тя дори не се трогва.Сякаш не съм и дъщеря,а някаква машина и очаква да съм перфектна...Помогнете ми,не знам какво да правя.