според мен всичко е от значение,но онова,което ни прави личност не е нито ДНКто,ното средата.Това е нещо необятно,недостъпно за разума.Аз мога да твърдя,че вече почти съм си изградила жизнена позиция,като това започна малко преди да стана на 15.Не беше изцяло от средата,понеже никой от познатите ми няма моят темп на мислене...всичко се случи много бързо,почти изведнъж.И все пак човек не е личност докато не умре и другите го запомнят като такава.