Безлунна нощ от тихо отчаяние-
отдавна вече няма никой в бара
и вместо музика звучи мълчание,
а вместо тебе – пушек от цигара.
Отивам си (май вече се прозявам)
мартинито във чашата се свърши
и мракът покрай мене се стопява,
а вечерта изглежда недовършена.
Не ми се тръгва, ала е нелепо
да чакам тук за малко топлина.
Сърцето ми отдавна е на пепел
и няма смисъл вече да стоя.
Поредна крачка, само още малко,
почти съм вкъщи... и съвсем сама.
И този ден отмина, но е жалко,
че утре вечер пак ще е така.
Дразня се, че ще вземе да прозвучи като подмазване, но наистина нямам забележки. Ритъмът е издържан и се чете гладко, не е претрупано (кратко, ясно и изразително), освен това финалът е чудесен.
Харесвам многоПоздрав!
i na men mnogo mi haresva![]()
pone nqma pravopisni greshki =D>
http://prize.bg/ensi
Или Тук!
Не ИсКаМ Да ОсТаНа На ЗеМяТа СлЕд вСиЧкО кОеТо ПрЕжИвЯх,А ИсКаМ Да ОтИдА В РаЯ,ЗаЩоТо В АдА ТвЪрДе ДъЛгО БяХ !!
Страшно е ! ПоздравиМного ми хареса!
Всеки може да опикае пода, но ти бъди герой и осери тавана!
Просто...перфектно...и в по-друг стил...просто...перфектно...=D>
Може би е твърде перфектно написано, идеално, ритмично, но му липсва въздействие, поне според мен, съжалявам, но идеята с бара ми допада!![]()
I’m on the outside I’m looking in, I can see through you, see your true colors, cause inside you’re ugly, you’re Ugly like me, I can see through you, see to the real you...
подкрепям!Първоначално написано от Barbie
![]()
♥ Усмихвай се - това кара хората да се чудят какво мислиш ♥
Страшно е.
Идеята с бара определено ми допада.: ))
Just Married
'Тогава бе светът. Изглеждаше огромен.
В самия край на лятото, тъй сладостно
беше открилото се време, неотменна светлината..'
Ето това е писане на виско ниво. Много добра позия\
/
Много ми хареса! Наистина се чете гладко..абе много е хубавоБраво =D>
What you give is what you get!
Ще повторя мнението на другите - много е добро![]()
Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Само времето доказва силата на Любовта.
Страхотно! Все напред и поздрави![]()
...Лудата, която цял живот събира възглавници и се мъчи техния пух да превърне отново в птици...