Винаги съм го знаела, но може би не съм го осъзнавала напълно... Винаги съм била убедена в това, но не съм понасяла на гърба си болката от загубата на близък човек... Живота е кратък! И това не е просто метафора, не е просто празен израз... Днес си човек, утре си нищо... Днес се занимаваш със дребните житейски несгоди, утре си дим... За какво живеем?! Има ли нещо или някой за което си заслужава да изживееш един цял живот и накрая да кажеш "изживях пълноценно това, което ми беше дадено като възможност"...
Може би днес се усмихвам, може би плача... а утре... утре може би няма да имам този шанс... защото ще съм нищо...


п.п. знам, че тази тема не е за любов, но се замислих за живота и за това какво ни дава той... странно как един телефонен разговор може да промени представите ни за миналото, настоянещо и бъдещето - винаги така неизвестни като смъртта... защото след нея дори и миналото се заличава...