*****

[Barbie]

P.S. Ето още едно, ще се радвам да бъде осъдено

Не гасне

Отново погледите ни се срещат
И лудо бият нашите сърца.
Очи на възрастни сега поглеждат
В света на лудо влюбени деца.

Аз виждам пак искрица жива
Във пламака на твойте очи.
Не гасне тя. Макар и мълчалива
Все там в сърцето ми стои...

Айде де, Disorder, изчаках се вечееее....

Ммм, в първата строфа можеш да махнеш второто "лудо". Повторение е, пък и е ненужно. Или пък смени първото "лудо" с друга дума. Знам ли и аз - турни там някоя метафора...

(Имаш правописна грешка - пламък)

И ако трябва да се хващам за думички - това "стои" накрая е много...безлично. Можеш да измислиш много по интересни и благозвучни думички, с които да характеризираш състоянието на въпросната искрица.

Можеш да разчупиш формата, стига да звучи добре. Можеш да разчупиш и римата. Примерно, за "срещат" поне на мен по ми допада - "нещо", "свещи", "гореща"... тоест, не е нужно точна последната сричка в двете думи да е идентична, за да има хубава рима...

А за втората строфа...приииимерно:

Аз виждам пак искрица жива
Във слънчевия пламък на очите ти.
Не гасне тя. Макар и мълчалива
В сърцето ми ще отброява дните...

Та:

Отново погледите ни се срещат
И вятър пак танцува във сърцата.
Очи на възрастни сега поглеждат
В света на лудо влюбени деца.

Аз виждам пак искрица жива
Във слънчевия пламък на очите ти.
Не гасне тя. Макар и мълчалива
В сърцето ми ще отброява дните...

И ще повторя, че не се опитвам да променя писането ти, просто предлагам. Това е прекалено персонално и на мен ми е малко неудобно така да се меся в поезията ти (но в същото време се опитвам да бъда полезна). Не е нужно ама изоообщо да се съобразяваш с мнението ми