Една звезда умира в мрака
На утринната пустота.
Една любов угасва в мрака
На делничната суета.
Във мрака –
Ръка подадена, но не разбрана.
Любов ли чака?
Останала сама, със своята покана...
Една усмивка в мрака избледнява.
Сълзи изместват радостния миг.
Тъга живота покорява
И пълни всеки ред и стих. . .
О, това е хубаво. Ти пак същото девойче ли си? Само в началото на втората строфа е препоръчително да е "Във мрака", за да се запази стъпката. Други идеи нямам. Харесвам наистина много! Финалът е чудесен. Поздрав