*****

Сърцето ми е празна стая -
ограбена и разрушена.
Не смея даже да мечтая,
в самотата тихо приглушена.

Душата ми е вопъл празен,
сред стонове на щастие далечно.
Единствен светъл път запазен
е дирята за нещо по-човечно.

[Barbie]

Хммм..я...това може да бъде и хубаво. Малко е тромаво на моменти...

Края на първата строфа - къса се ритъма - направи "в" -то на "във". И спокойно можеш да махнеш това "тихо" - само затруднява. Пък и няма смисъл - и без друго на може да е "шумно приглушена"

Сърцето ми е празна стая -
ограбена и разрушена.
Не смея даже да мечтая,
във самотата приглушена.

Става идеална форма - всеки ред с 9 срички, редуват се неударена-ударена.

Ако искаш да запазиш мелодичното звучене, можеш да направиш и втората строфа със същата форма.

Прииимерно:

Душата ми е вопъл празен
след стон на щастие далечно.
Единствен светъл път запазен -
следа от мъничко човечност.

(Съвсем добронамерено само давам предложения. Те, естествено, може да не съвпадат с творческия ти замисъл - само размишлявам върху формата. Като цяло ми харесва, като изключим малкото накъсване на ритъма в края на първата строфа. Поздрав )

[Disorder]

Хммм..я...това може да бъде и хубаво. Малко е тромаво на моменти...

Края на първата строфа - къса се ритъма - направи "в" -то на "във". И спокойно можеш да махнеш това "тихо" - само затруднява. Пък и няма смисъл - и без друго на може да е "шумно приглушена"

Сърцето ми е празна стая -
ограбена и разрушена.
Не смея даже да мечтая,
във самотата приглушена.

Става идеална форма - всеки ред с 9 срички, редуват се неударена-ударена.

Ако искаш да запазиш мелодичното звучене, можеш да направиш и втората строфа със същата форма.

Прииимерно:

Душата ми е вопъл празен
след стон на щастие далечно.
Единствен светъл път запазен -
следа от мъничко човечност.

(Съвсем добронамерено само давам предложения. Те, естествено, може да не съвпадат с творческия ти замисъл - само размишлявам върху формата. Като цяло ми харесва, като изключим малкото накъсване на ритъма в края на първата строфа. Поздрав )

Взе ми думите

Благодаря много

за 1 съм абсолютно съгласна 2 става ли така :

Душата ми е вопъл празен
след стон на щастие далечно.
Единствен светъл път запазен -
следа от нещо по-човечно.

[Barbie]

Благодаря много

за 1 съм абсолютно съгласна 2 става ли така :

Душата ми е вопъл празен
след стон на щастие далечно.
Единствен светъл път запазен -
следа от нещо по-човечно.

Става така, както си ти харесва на теб - в крайна сметка е твоето стихотворение. Но, да, така е чудесно, или поне на мен ми допада

P.S. Ето още едно, ще се радвам да бъде осъдено

Не гасне

Отново погледите ни се срещат
И лудо бият нашите сърца.
Очи на възрастни сега поглеждат
В света на лудо влюбени деца.

Аз виждам пак искрица жива
Във пламака на твойте очи.
Не гасне тя. Макар и мълчалива
Все там в сърцето ми стои...

[Barbie]

P.S. Ето още едно, ще се радвам да бъде осъдено

Не гасне

Отново погледите ни се срещат
И лудо бият нашите сърца.
Очи на възрастни сега поглеждат
В света на лудо влюбени деца.

Аз виждам пак искрица жива
Във пламака на твойте очи.
Не гасне тя. Макар и мълчалива
Все там в сърцето ми стои...

Айде де, Disorder, изчаках се вечееее....

Ммм, в първата строфа можеш да махнеш второто "лудо". Повторение е, пък и е ненужно. Или пък смени първото "лудо" с друга дума. Знам ли и аз - турни там някоя метафора...

(Имаш правописна грешка - пламък)

И ако трябва да се хващам за думички - това "стои" накрая е много...безлично. Можеш да измислиш много по интересни и благозвучни думички, с които да характеризираш състоянието на въпросната искрица.

Можеш да разчупиш формата, стига да звучи добре. Можеш да разчупиш и римата. Примерно, за "срещат" поне на мен по ми допада - "нещо", "свещи", "гореща"... тоест, не е нужно точна последната сричка в двете думи да е идентична, за да има хубава рима...

А за втората строфа...приииимерно:

Аз виждам пак искрица жива
Във слънчевия пламък на очите ти.
Не гасне тя. Макар и мълчалива
В сърцето ми ще отброява дните...

Та:

Отново погледите ни се срещат
И вятър пак танцува във сърцата.
Очи на възрастни сега поглеждат
В света на лудо влюбени деца.

Аз виждам пак искрица жива
Във слънчевия пламък на очите ти.
Не гасне тя. Макар и мълчалива
В сърцето ми ще отброява дните...

И ще повторя, че не се опитвам да променя писането ти, просто предлагам. Това е прекалено персонално и на мен ми е малко неудобно така да се меся в поезията ти (но в същото време се опитвам да бъда полезна). Не е нужно ама изоообщо да се съобразяваш с мнението ми

дори и да искаш не можеш да ми го промениш, ако аз не искам... полезна си и то мн о6те 1 път 10х

В мрака

Една звезда умира в мрака
На утринната пустота.
Една любов угасва в мрака
На делничната суета.

В мрака –
Ръка подадена, но не разбрана.
Любов ли чака?
Останала сама, със своята покана...

Една усмивка в мрака избледнява.
Сълзи изместват радостния миг.
Тъга живота покорява
И пълни всеки ред и стих. . .

[Barbie]

В мрака

Една звезда умира в мрака
На утринната пустота.
Една любов угасва в мрака
На делничната суета.

Във мрака –
Ръка подадена, но не разбрана.
Любов ли чака?
Останала сама, със своята покана...

Една усмивка в мрака избледнява.
Сълзи изместват радостния миг.
Тъга живота покорява
И пълни всеки ред и стих. . .

О, това е хубаво. Ти пак същото девойче ли си? Само в началото на втората строфа е препоръчително да е "Във мрака", за да се запази стъпката. Други идеи нямам. Харесвам наистина много! Финалът е чудесен. Поздрав

същото да радвам се, че ти хареса, това ми е от любимите

Живот

И ето отново аз дишам, живея.
И сълзи проливам, и плахо се смея.
Усещам и чувствам - мечтая.
И пътища светли към тебе чертая.

Няма те, но усещам ръцете ти.
Чувствам сърцето за мене тупти.
Живея. Зашото в живота си ти.
И слънцето (ти) за мене блести...

* Това как е ?

[Barbie]

Живот

И ето отново аз дишам, живея.
И сълзи проливам, и плахо се смея.
Усещам и чувствам - мечтая.
И пътища светли към тебе чертая.

Няма те, но усещам ръцете ти.
Чувствам сърцето за мене тупти.
Живея. Зашото в живота си ти.
И слънцето (ти) за мене блести...

* Това как е ?

Ритъмът се къса в първите два реда на втората строфа.

Знам ли...

Дори да те няма усещам ръцете ти
и чувствам - за мене сърцето тупти


Хубаво е Поздрав

[Barbie]

Ааа, не, чакай...това "усещам" там също нещо бърка...

Трябва ти дума, която да започва с ударена сричка...

ще мисля и мен нещо ми се къса ...
благодаря златна да си