Незнам какво става!Имам голям проблем!По-принцип не съм конфликтна личност и когато обичам някой гледам да не се караме,защото знам че стане ли веднъж това ще се повтаря многократно,а в такъв случай връзката се прецаква,нали така?Влюбих се,ГОЛЯМА ГРЕШКА!Бях супер щастлива,всичко стана много бързо и въобще не осетих кога обикнах този човек.той беше всичко за мен,прощавах му "малките" грешки(от сорта на-ноктите ти ги искам така лакирана,косата ти трябва да бъде потози начин,стила ти на обличане трябва да го преосмислиш)без въобще да си дам сметка че този човек се опитва да ме превърне в някой който не съм!На кратко опитваше ми се да ме превърне в бившата му приятелка която уж мразеше и за него тя беше най-ужасното момиче!Тези неща не ги осъзнавах защото бях влюбена,заслепена и отчасти глупава.Докато един ден не ми звънна тя и не ми каза че те са се събрали!Можете да си представите как се почувствах аз,как реагирах и как го преживях.После единственото което той ми каза беше:Прекалено добра си с мен...
Преживях го по мой си начин,след много време пак се оставих да бъда "омагиосана"от едно момче,много добро,всичко беше мн добре докато не ми каза следното:Много те харесвам,много те уважавам,но има дупка между нас,прекалено добричка си...
Е кажете ми какво да правя,аз искам приятел не някой на който да слагам каишка,да го пазя и вардя като падар.Някакъв съвет да ви идва на акъл?На път съм да се откажа напълно от мъжете!!!!