Значи не знам и аз защо реших да пусна тази тема, може би просто имам нужда да споделя с някого ... Наскоро се разделих с приятеля ми.Бяхме заедно година и половина . Връзката ни беше малко сложна понеже не сме от един град, но въпреки всичко през цялото време бяхме щастливи заедно и превъзмогвахме всички трудности ... Срещнах го в момент, когато бях адски отчаяна и той беше човекът, който след повече от 2 месеца успя да ме накара да се усмихна отново ... И така за кратко за мен той се превърна във ВСИЧКО, толкова силно го обикнах, отдадох му се напълно - душевно и физически (той ми беше Първият ) ... За първи път в живота си изпитвах подобни чувства, дори не исках да си представям какъв би бил животът ми без него . Заедно правехме планове за бъдещето ни, нашето общо бъдеще,, как сега като завършим аз ще продължа образованието си в София и тогава ще можем всеки ден да сме заедно ... тогава "ще дойдат нашите дни на щастие", така казваше той .... Всичко беше невероятно, както и той самият ... Когато бяхме разделени не спирах да мисля за него и толкова много започвахме да си липсваме, че после когато се виждахме, не можехме да се наситим един на друг ... И така до преди 1 месец, ден преди рожденния ми ден получих sms, в който ми пишеше, че заминава за Турция за 10 дни.... липсваше обичайното ''обичам те'', просто така заминава ... Заболя ме много не за друго , а защото от няколко дни преди това се държеше малко странно и сега когато просто ме информира , че заминава ми стана много тъжно ... Беше най-ужасният ми рожден ден , тъй като цял ден не спрях да мисля за него и да ми минават какви ли не черни мисли през главата .... но в един момент реших , че преувеличавам и че може би всичко е плод на моята фантазия, че съм го разбрала погрешно..... дълбоко някъде вътре в себе си вярвах, бях сигурна, че след като се върне веднага ще ме потърси, но това и до днес така и не стана преди няколко дни му писах,казах му , че ако за него всичко е свършило, то тогава заслужавах поне да ми го каже в очите , все пак година и половина е достатъчно дълго време, за да съм заслужила поне малко от уважението му ... той така и не ми отговори, просто така ... заряза ме , човекът, в който най-много вярвах, който всеки ден ми повтаряше, че аз съм момичето на живота му ... който ми казваше, че никога няма да ме нарани ,,, а сега ме нарани така, както никой не го беше правил (( след няколко дни имам бал,, ужасно тъжно ми е , че се разделям с класа ми, и раздялата ми с НЕГО прави всеки следващ ден стократно по-мъчителен ...
Питам се дали и на други се е случвало. Всичко да е наред и в един момент без да е имало каквито и да е признаци за раздяла, човекът ,който обичате просто да изчезне без следа ... Господи, колко много го обичам и колко много ми липсва !!! Искам си го обратно .. Искам поне да разбера какво се случи, макар че може би е очевидно ... любовта може би е дошла при него с друго лице .... само как ми се иска да знам , че не е така ..... И как ми се иска да вярвам, че отново ще сме заедно, нищо друго не искам по-силно от това.
Извинявам се ако на някой съм доскучала с темата, а също и за хаоса в мислите ми, но просто наистина се чувствам много объркана ... Знам,че вие няма как да ми помогнете,,, но сега малко ми олекна след като го написах, за мен това е достатъчно ...
Бъдете щастливи и дно никога не разберете какво е да се чувствате така, както се чувствам аз в момента !!!