Аз съм от хората, които не мислят, че времето лекува ... просто човек може би се примирява с действителността, защото иначе няма как да продължи..., но болката и чувствата си остават някъде там дълбоко в теб .. Не мога да не мисля за него, не мога просто така да го изтрия от живота ми, прекалено много го обичам ... трудно е, особено,когато както казах вече не е имало абсолютно никакви признаци за раздяла ,,, не сме имали проблеми(поне аз така си мисля) , за да очаквам края ... всичко стана от нищото ... А и аз съм си такава, не се влюбвам лесно,но когато се случи обичам наистина с цялото си сърце и давам всичко за този човек ... Най-гадното е, че последния път, когато се видяхме беше един от наи-невероятните дни в живота ми , а когато се разделихме аз дори и не предполагах, че никога повече няма да го видя, а има толкова неща, които не успях да му кажа ... просто немога без него
